сънят ми

Време е за сън. 
До скоро нямах сънища... 
или ги не помнех сутринта... 
От скоро, се събуждам 
с усета, че си до мен... 
Усещам твоите прегръдки, 
тъй както ги усещам денем... 
След нежната омая на съня, 
разумът усетил е лъжата, 
а болката -пронизваща е тя, 
в компания на самотата... 
Дали мечтата ми за топлина 
ще се сбъдне в лунна нощ? 
Знам и тази нощ ще си в съня ми... 
Ще те прегръщам и целувам, 
а сутринта... ще те жадувам... 
Пак ще бъдеш в мислите ми през деня 
и в сънищата през нощта... 
Дали защото липсваш ми, 
и ти, и твоят топъл глас, 
ръцете нежни и устните горещи... 
Спри се... Полудяваш...
Дните ще отминат... 
и пак ще ме прегърнеш... 
Нали?

.