Нямам идея |
посрещната с надежди и мечти,
изпращам я с тъга необяснима,
причина няма, но днес ми е така...
Изгубих се по пътя на живота,
изгубих си устрема възторжен,
изгубих си усмивките ми от сърце,
изгубих си мечтите, смелите за полет...
Сега изгубена си преживявам,
да се намеря - сили нямам и желание дори...
За миналото свое си тъгувам,
но да го градя отново - вяра нямам...
Обръщам се назад и питам -
коя е тази слънчева жена?
В огледалото поглеждам -
в мъглата няма и следа от пъстрите очи...
Ах, как ми липсват усмихнатият поглед,
сърцето пеещо и душата в полет...
Да се намеря, туй ще бъде най-добре,
за да не живуркам, а за да Живея!
Но откъде да почна?...
.