сряда, 29 декември 2010 г.

пред новата година


Пред новата година се изправих,
и мислите си подредих във ред,
желанията свои не изрекох,
защото чувствам ги във мен.
В опит думи да си наредя,
пред мен си ти със обичта,
и всяка дума губи смисъл,
щом ти си в мойта мисъл.
В онзи час дванайсти,
в който ще си ти далеч,
от чашата си ще отпия
с мисълта за мен и теб.
И тази мисъл ще е силна,
в годината ще бъде с нас.
С пожелания за здраве,
за обич и за наш късмет,
за работата нова и успешна,
за щастието в наште дни...
След ден ще те прегърна,
ще усетя твоите ръце,
а устните ни ще се търсят
за целувка нежна, страстна.
И пожеланията пак ще завалят
защото имаш празник личен
и най-щастлива ще съм аз,
че ще го споделиш със мен...

.

събота, 25 декември 2010 г.

в нощ...


В нощ с тишина и святост изпълнена,
в нощ за размисли и уроци премислени,
в нощ за мечти и надежди събудени,
аз сама съм, макар и сред други...
С мисли топли и с обич поени,
с усмивки  денят ми премина,
празник гласих аз за всички
и чаках само по дума добричка...
Опитах и всичко направих,
за да сме близо до другите,
да чувства се духът на дома, 
да усетиш се част от семейството...
А сега съм сама с тъгата си в мен,
поредният опит ми бе провален...
Дали пък животът ми не е
ден след ден провален...
Не, не искам мисли такива,
искам само доброто за всички,
които са част от моя живот,
а сега изтривам потекли сълзички...
Чудеса се случвали на Коледен ден,
така го казват по-умни от мен.
И искам да вярвам, че чудото
е все още предстоящо за мен,
че в дните напред ще ме стигне
и с усмивка ще го прегърна...
С надежда и обич в сърцето,
мечтите ми напред ще са с мен...

Честита Коледа!

.

понеделник, 13 декември 2010 г.

когато...


Когато съм до теб - 
усмихната съм аз,
когато съм до теб - 
денят прекрасен е.
Когато с теб съм, 
времето отлита в миг
и искам да го спра, 
да бъде  наше само.
Когато ме прегръщаш, 
всичко аз забравям,
и с нежност  водиш
мене  към наслада,
да бъда твоя  искам
в онзи миг неземен,
когато аз и ти е цяло
в прегръдка топла,
и мисълта една е -
щастието, то е наше.
Денят прекрасен е,
когато заедно сме,
дори за час и два,
неповторими са за нас,
но изтъкани са с любов.
Любов, която ни създава,
и ражда ни в живот.
Когато с теб сме
с ласки се даряваме,
по-силни двама сме,
пред ежедневието сиво,
а нежност и любов
ни водят все напред...

,

четвъртък, 9 декември 2010 г.

денят ми с теб...


Денят ми с теб ме вдъхновява,
всичко вече е възможно,
и лесно и спокойно е дори.
Обичам миговете с теб,
но толкоз бързо се изнизват...
След тях безкрайна нежност,
топлина и сила ще извират,
и времето минава леко
до следващата среща наша.
В споделяне на мислите
вълнуващи ни днес и вчера,
надеждата за утре по-е зрима,
и ласки си с любов даряваме,
с обич живи, за да се усетим ...

.

сряда, 8 декември 2010 г.

в роза ме открий...


В роза ме открий -
това е същността ми.
Нежността ми там е,
цялата ми страст,
копнееща за поглед,
за ласка от сърце.
Сърцето ми е там,
копнеещо за теб.
Ела ме прегърни,
бодлите ми не са за теб,
те пазят ме от мен...

.

неделя, 5 декември 2010 г.

подай ръка...



Животът виждаш в мен
когато заедно сме с теб.
Усещаш всяка моя клетка
как събуждаш за живот.
Усмивки носят се край нас
и вплитат ни в прегръдка.
Светът е по-добър от днес,
мечти, надежди са със нас
и по-усмихнат е денят.
Любовта ме ражда в ден
когато съм на дъното била.
Ти свидетелят си мой,
защо съмняваш се в това,
което пред погледа ти днес 
покълва и със цвят цъфти...
Подай ръка и моята вземи,
води ме ти напред, където 
свят за двама само има.
Свят, с усмивки и дъга,
с ухания и цвят любовен,
и щастие край нас извира,
и в здраве и любов огрени,
дните ни пред нас се вият...

Моля те, не питай вече
защо ми е да те обичам...
С прегръдка нежна поведи ме
в утрешния ден, мечтан от двама...

.

сряда, 1 декември 2010 г.

заскрежена роза...


Роза съм... заскрежена и сама,
сълзите, ледени кристали са,
пронизващи сърцето мое.
След топъл слънчев  ден,
в утрото слана попари мен
и пак въпросите напират,
а отговори няма и да има.
Зодията ми е непостоянна,
а твоята е устременост,
но настроенията твои
кажи какво променя ги
и как да ги разбирам вече.
Днес ме приласкаваш,
чувствам се принцесата до теб,
а утре студ ми пращаш,
ледът сърцето ми ранява.
Защо, защо се  случва тъй,
най-лесно е да се нараним,
нито ти го искаш, нито аз,
защо това се случва с нас?
Надявам се на полъх топъл
да размрази душата моя,
скована от сутрешния студ.
И пак с уханието мое
най-топли мигове да ти даря,
а аз край теб да разцъфтя
с усмивка и надежда във деня.

Прегърни ме...
Обичам те!

Блог класация