Днес е ден на сълзи...
От ония дето нямат си причина сериозна,
но все текат си и не искат те да знаят, че не искам ги...
От най-малкото потичат, подхранени от мисли сиви...
Не искам ги, а те ме все оплитат през целия ми ден...
Не искам сълзи, не искам мисли сиви,
а днес съм пленник техен...
И сега дори, когато мислех, че стига толкова за днес
те потичат и горят ме... душата ми горят...
.
Толкова малко ми трябва...
Да бъда просто до теб...
Да бъдеш до мен...
Да сме заедно...
Имаме всичко тогава...
И смях, и обич най-нежна...
Топлина и страсти горещи...
Доброта и мисли за здраве...
Прегръдки и смели мечти...
Полет безгрижен за двама...
Да сме заедно...
Имаме нужда от глътката обич...
Имаме нужда от нашето време...
Обичаме да сме двама...
С нашата обич най-нежна...
.
Липсваш ми... и болка ме облича...
Да я съблека не мога аз сега...
До теб не мога аз да бъда,
не мога с прегръдката си
да отнема твойта болка
и да се усмихнеш след това...
Липсваш ми... от безсилие боли...
Безсилна съм да променя
това, което ме ограничава.
Веригите да скъсам искам,
а те са толкова ръждиви...
но все още здраво ме държат...
Липсваш ми... искам да съм с тебе...
Знам, че трябва аз да се реша,
но твоята подкрепа трябва ми сега...
Подай ми ти ръка, поведи ме,
по-лесно оковите си да сваля...
Завинаги да бъда твоя искам...
Липсваш ми...
и само обичта ти силна ме държи...
.
Цвете мога за теб да бъда,
защото с твоята обич цъфтя...
Песен за тебе ще бъда,
защото с тебе сърцето ми пее...
Всичко искам за тебе да бъда,
защото ти си смисълът мой...
.
Лесно е да те обичам...
да те прегръщам нежно...
да те целувам страстно...
да те гушкам топло...
Толкова е лесна любовта...
когато теб обичам...
.
