когато ми е сълзливо... когато ми е безсилно... когато ми е самотно... когато не искам другите да знаят...
когато искам да съм сама... и не съвсем...
четвъртък, 29 юли 2010 г.
защо...
Беше ми топло. Беше ми нежно. Беше ми вълнуващо. Беше ми усмихнато. Беше ми щастливо. Беше ми хубаво. Беше ми... всичко. ... събудих се... Усетих студа. Усетих празнотата. Усетих липсата. Усетих тъгата. Усетих сълзите. Усетих болката. Усетих... нищото. Защо?
Може би наистина си зависи от нас - как ще си зададем въпроса, как ще си отговорим, дали това, което си отговаряме ни харесва или не... А дали с въпросите, които си задаваме не израстваме...?
Защото понякога няма отговор!
ОтговорИзтриване;)
Дори и да знаем, че няма... пак си питаме...
ОтговорИзтриванеА отговор винаги има... единствения отговор, който може да несъществува, е този, който ние искаме да получим.
ОтговорИзтриванеИма въпроси отговори и отговори без въпроси, от нас зависи.
ОтговорИзтриванеМоже би наистина си зависи от нас - как ще си зададем въпроса, как ще си отговорим, дали това, което си отговаряме ни харесва или не...
ОтговорИзтриванеА дали с въпросите, които си задаваме не израстваме...?