прегърни ме...

усмихни се :)

Прегърни ме както само ти го можеш...
Целуни ме, за да забравя си тъгата...
Щастието в очите ми четеш
когато в погледа ти се оглеждам...
Повярвай ми, не е случайност,
че съдбата щастие на нас дарява.
Да го приемем с благодарност,
с обич и любов да си го пазим...  

.

в утрото...

My Worlds

В сънищата цветни
среща правят си
спомените топли 
и най-смелите мечти...
В утро сънено
на съня магията
в деня се губи
и горчи от самота...
Слънчевия лъч
закачливо ми намига,
че на мечтите трябва
да си вярвам смело...
Спомен ме усмихва,
мечта криле ми дава,
цветна и добра
в деня си ще вървя...

.

пеперуди влюбени...

Svet Lana

Усмивки и сълзи редуват се
без някаква причина днес.
С прегръдка ме стопли
в септемврийско утро,
с тъга и студ посрещам
вечерта самотна днес...
Да чуя топлия ти глас
мечтая си  за лека нощ.
А после ще сънувам  
влюбените пеперуди...

.

мислите ми...

усмихни се :)

Мислите в яката ми се крият, 
на топло да се сгушат искат,
за прегръдка нежна си мечтаят,
на прага на съня се спират...
Мислите ми помнят любовта,
която стопли ни следобед,
и разказват на луната бяла
за тайната ни страстна среща...
Мислите ми спират пред съня
за усмивка и въздишка тъжна,
с топлината на следобед влюбен
и с тъгата за нощта самотна...
Мислите ми... шарени са като есен-
с летен жар от закъсняло лято,
със сълзите на подранила есен,
с вятър северен косите разпилял...
Мислите ми... непокорни те са,
зрънце обич скрили са в душата, 
за да разцъфти любов за нас
и щастие да бъдат дните наши...

.

в очакване...

My Worlds

В очакване да бъда пожелана
мълчание се разлива в мен,
тъгата лепнеща блокира
всички мисли за добро...
В очакване да бъда пожелана
времето заспало е във мен,
мислите студа избрали
в парализа обличат ме...
В очакване да бъда пожелана
денят изнизва се безсмислен
и всеки опит да прогледна
е днес обречен с неуспех...

.

... ... ...

Добротата моя изпари се,
когато станах нежелана...
Сега съм зла и бясна...
На себе си се сърдя,
че повярвах във химера...

.

днес...

усмихни се :)

Нервната ми криза мина...
Беше тиха, някак си спокойна,
много мълчалива и ревлива...
Днес съм по-добра
и някак цветна даже...
С усмивка премених се,
душата с доброта облякох...
От слънчев лъч в косите
флинтифлюшка си заплетох... 
Днес пак съм мълчалива,
тишината ми е цветна,
а спокойствието ми е лилаво...

плаче ми се...

 

My Worlds

Объркано ми е
и ми се плаче...
Потърсих дума топла,
получих душ студен...
Да се оплаквам
няма смисъл вече...
Ще се оправя пак,
но много ме боли...
Сълзите горчиви
ще измият ми тъгата
и вярвам силно,
че усмивката ми
пак ще стопли
душата ми самотна...

.