не е за нас...

усмихни се :)

В душата ми тъга е,
че не мога да изгрея
в твоя ден усмивка...
В душата ми тъга е,
че не мога в сърцето ти
спокойствието да излея...
На теб усмивка ти отива,
на мене също ми прилича.
А студената тъга -
не е за мен, 
не е за теб,
не е за нас...

.

без сълзи...

 

Моите дни

Плаче ми се без сълзи...
Ей така, от нищото дошло...
Нищото, което ме облича
в студено и самотно нещо...
Нищото е празната душа
крещяща с глуха тишина...
Нищото студ е зимен
и само прегръдка може
да го превърне в нещо,
за което душата е копняла... 

.

среднощно...

 

Пътят към целта...

В споделени часове,
слънцето в душата ми
изгрява и сияе топло,
и светът е съвършен...
В нощите самотни
стеле се мъглата
с полепваща тъга
и изгревът далеч' е...
Обичта е същността ми,
сиянието е душата ми,
споделеност мисълта е
и само твоя аз съм...

.

обичам...

Цветна градина

До сърцето ти обичам
да се сгуша в нежност.
В прегръдката ти топла
най-обичам да мечтая.
В очите твои се оглеждам
и виждам бъдеще за двама.
С теб е пролет животворна
и в най-студена зима.

.

дните...

My Worlds

Не се повтарят дните,
всеки образ свой си има...
Непредвидими те са -
в туй е чарът на живота...
Очаквам те в деня си,
да бъда част от твоя мога...
Дните можем заедно
да рисуваме щастливи,
тъй както ни харесват...
Нощите ще си ги топлим
и студът не ще ни плаши
щом в сърцата обичта е...

Обичам те...

.

боли...

Боли... боли...
от безразличие боли...
как боли
от безразличие...
боли и от невярата...
кога ще ми повярваш...
как да ти докажа...
не искаш и това...
по-лесно е
да се предаваш
на мисли тежки...
по-лесно е
да съжаляваш
за нещо не било...
боли и от осъзнаването
за ненужност...
боли от необичта...
боли... боли... боли...

.

неделно

усмихни се :)

Занимания разни си измислям,
неделно необходими някои са,
а други от празнота кънтят...
Надежда да те видя няма днес
и денят ми смисълът си губи...
В ноемврийски слънчев ден
студът съм в себе си събрала
и завивам в одеялото от спомени...
В дела измислени се потопявам, 
за да мине бързо този ден,
за да бъда с ден по близо
до нежността ти опияняваща
където съм любов извираща,
когато най-истинска съм аз...

Обичам те...

.

сияние...

 

усмихни се :)

Блести в очите обич,
с твойта нежност
днес е по-сияйна тя...
Спокойствие си имам,
с доверие облегната
на твойто рамо днес...
Сияние съм днес,
с любов ти давам
надежда и усмивка
за бъдещите дни...
Прегръдка обич,
нежна топлина
и друго й не трябва
на преродената душа...

.

благодаря

калейдоскопче

Съботната ранна утрин
при тебе ме доведе...
С прегръдка ме поведе
из спомени на минало,
в детството далечно...
Приятел мил си имам вече,
обича да се гушка като теб
и много умен е за куче...
Времето ни малко беше,
от сърце благодаря ти, 
че допусна ме до твоя свят,
че с мен го сподели!
С вълнение и радост
ще помня дълго този ден,
в който те почувствах
безкрайно близък тъй до мен...
Благодаря ти, обич моя!

.

умора...

усмихни се :)

Пак съм насъбрала в себе си умора
и в сърцето ми тъга се настанила...
Не знам какво и как да го направя,
за да почувствам се сега добре...
В съмнения се все заплитам,
не знам дали са със причина или пък не...
От съмненията няма полза,
знам, че само ми вредят и ги не искам,
но силни са и някак лепкави са,
сърцето ми в парализа обвиват те...
И себе си дори не мога да намеря,
не знам дали пък искам да се търся...
Дали безсилието не ми е дреха,
с която да загръщам душата си самотна?... 

.

болка...

My Worlds

Денят неделен ми е празен
и тъгата в себе си събирам...
Дали като вулкан ще се излее
и всичко на пепел ще превърне?
Сълзи дали ще могат да отмият
наслоената тъга в душата моя?
Все по-силно самотата ме боли
и лъч надежда се не вижда...
Любовта ми вик в пустиня е
и даже ехото е мълчаливо...
Любов, тъй жива и желана,
напразно ли повярвах в теб? 
Нима заблуда беше ти
в дните ми щастливи?
Лъжа ли е твоята основа
или нарича се изгода?
Денят ми празен е и тъжен,
наглед е без причина тъй,
но болка от безнадежност
и съмнения ме днес изгаря...

,

прегърни ме...

усмихни се :)

Прегърни ме както само ти го можеш...
Целуни ме, за да забравя си тъгата...
Щастието в очите ми четеш
когато в погледа ти се оглеждам...
Повярвай ми, не е случайност,
че съдбата щастие на нас дарява.
Да го приемем с благодарност,
с обич и любов да си го пазим...  

.

в утрото...

My Worlds

В сънищата цветни
среща правят си
спомените топли 
и най-смелите мечти...
В утро сънено
на съня магията
в деня се губи
и горчи от самота...
Слънчевия лъч
закачливо ми намига,
че на мечтите трябва
да си вярвам смело...
Спомен ме усмихва,
мечта криле ми дава,
цветна и добра
в деня си ще вървя...

.

пеперуди влюбени...

Svet Lana

Усмивки и сълзи редуват се
без някаква причина днес.
С прегръдка ме стопли
в септемврийско утро,
с тъга и студ посрещам
вечерта самотна днес...
Да чуя топлия ти глас
мечтая си  за лека нощ.
А после ще сънувам  
влюбените пеперуди...

.

мислите ми...

усмихни се :)

Мислите в яката ми се крият, 
на топло да се сгушат искат,
за прегръдка нежна си мечтаят,
на прага на съня се спират...
Мислите ми помнят любовта,
която стопли ни следобед,
и разказват на луната бяла
за тайната ни страстна среща...
Мислите ми спират пред съня
за усмивка и въздишка тъжна,
с топлината на следобед влюбен
и с тъгата за нощта самотна...
Мислите ми... шарени са като есен-
с летен жар от закъсняло лято,
със сълзите на подранила есен,
с вятър северен косите разпилял...
Мислите ми... непокорни те са,
зрънце обич скрили са в душата, 
за да разцъфти любов за нас
и щастие да бъдат дните наши...

.

в очакване...

My Worlds

В очакване да бъда пожелана
мълчание се разлива в мен,
тъгата лепнеща блокира
всички мисли за добро...
В очакване да бъда пожелана
времето заспало е във мен,
мислите студа избрали
в парализа обличат ме...
В очакване да бъда пожелана
денят изнизва се безсмислен
и всеки опит да прогледна
е днес обречен с неуспех...

.

... ... ...

Добротата моя изпари се,
когато станах нежелана...
Сега съм зла и бясна...
На себе си се сърдя,
че повярвах във химера...

.

днес...

усмихни се :)

Нервната ми криза мина...
Беше тиха, някак си спокойна,
много мълчалива и ревлива...
Днес съм по-добра
и някак цветна даже...
С усмивка премених се,
душата с доброта облякох...
От слънчев лъч в косите
флинтифлюшка си заплетох... 
Днес пак съм мълчалива,
тишината ми е цветна,
а спокойствието ми е лилаво...

плаче ми се...

 

My Worlds

Объркано ми е
и ми се плаче...
Потърсих дума топла,
получих душ студен...
Да се оплаквам
няма смисъл вече...
Ще се оправя пак,
но много ме боли...
Сълзите горчиви
ще измият ми тъгата
и вярвам силно,
че усмивката ми
пак ще стопли
душата ми самотна...

.

утро...

Утрото ми странно е ,
неочаквано ранно е, 
непредвидимо е сега,
изненадващо приятно,
с музика и мисли разни
започва ми деня...

.

събудих се...

dum spiro spero -3

Събудих се незнайно
в безумно ранно време...
Когато ставал си и ти...
Дали случайно е това
или с мисли ме повика?
Ти не вярваш още, 
че възможно е сега
да те усещам отдалече,
да усещаш ме и ти...
Признавам си, дори
не го разбирам аз,
но не отричам го.
Сигурна съм във едно,
че мислите са сила
и щом го разберем това
мислите си ще подбираме.
Събудих се с усмивка
даже в този ранен час,
защото теб сънувах,
и днес ще бъда с теб.
С усмивка ти изпратих
мойта обич чиста
и знам, че в утрото
е стигнала при теб.
Ще я усетиш скоро,
мили ми невернико,
щом в прегръдката ми
се потопиш с доверие.
А когато я допуснеш
и приемеш със сърцето,
и когато ти изгониш
всякакви съмнения,
ще я усещаш силно
без да ти влияят
някакви си разстояния...
А сега се усмихни,
защото твоето момиче
от сърце си те обича...

.

криле на пеперуди...

защо, какво, как

Криле на пеперуди ме понасят
в свят на приказка щастлива...
Ветровете са родени
от влюбения полет
на нашите души,
намерили се в свят
на приказни реалности
и най-смелите мечти...
Пеперудите са влюбени
и влюбени души докосват.

.

защо?...

Спокойна трябва да съм утре,
на път ще тръгвам надалече...
А лягам си в сълзи обляна,
заради поредна дреболия...

Защо на себе си го причинявам?

.

звездите...

 

топло, цветно, вкусно

Звездите кипрят се на небосклона,
намигат закачливо в лятна нощ,
щурците песни съчиняват
за мечтите смели посреднощ.
Лесно се мечтае под звездите,
всичко вижда се по-ясно 
там където най-тъмна е нощта
и най-силен е контраста.
Звездите са безброй сега
в  лятната безлунна нощ,
лесно е да доверя на тях
и най-тайните си мисли.
Поверието древно ме усмихва,
да видиш падаща звезда
значело, че щастие те чака
в бъдещите твои дни...
На звездичка закачлива
ей я, там далече, се усмихнах,
споделих й своите мечти
и в душата ми е мирно и обично...
Усмихвам се на прага на съня,
с надежди утрото наричам,
в спомени прегръщам аз нощта
и с обич сърцето си обличам...

.

среднощни сълзи

из дневниците на hexemexe

Сълзи среднощни ме обливат
да пречистят мъката от мен.
Мъката ми, дето ме души
и въздух ми не дава да поема...
В миг на радост аз политам
и после губя се в мъгла.
В мъглата на несигурност
и на съмнения бодливи...
Сълзи среднощни ме обливат,
имам нужда от това сега.
За да мога в утрото да стана,
да се усмихна на света...
Да погледна във очите
на мъжа ми най-любим,
обичта ми безрезервна
в моите очи да срещне той...
Да му се усмихна от сърце...
Дори най-слънчевия ден
не може да се конкурира
с огъня на моята любов...

 .

сияние...

усмихни се :)

Когато ме прегръщаш силно
сякаш слънце ме огрява...
След целувките ти нежни
сиянието е мойта същност...
Усмивки от сърце чертаят
слънчев моя път в деня...

Обичам си те, слънце мое!

.

сълзи...

Днес е ден на сълзи... 
От ония дето нямат си причина сериозна,
но все текат си и не искат те да знаят, че не искам ги... 
От най-малкото потичат, подхранени от мисли сиви... 
Не искам ги, а те ме все оплитат през целия ми ден...
Не искам сълзи, не искам мисли сиви,
а днес съм пленник техен...
И сега дори, когато мислех, че стига толкова за днес
те потичат и горят ме... душата ми горят...

.

обич...

My Worlds

Толкова малко ми трябва...
Да бъда просто до теб...
Да бъдеш до мен...
Да сме заедно...
Имаме всичко тогава...
И смях, и обич най-нежна...
Топлина и страсти горещи...
Доброта и мисли за здраве...
Прегръдки и смели мечти...
Полет безгрижен за двама...
Да сме заедно...
Имаме нужда от глътката обич...
Имаме нужда от нашето време...
Обичаме да сме двама... 
С нашата обич най-нежна...

.

липсваш ми...

топло, цветно, вкусно

Липсваш ми... и болка ме облича...
Да я съблека не мога аз сега...
До теб не мога аз да бъда,
не мога с прегръдката си
да отнема твойта болка
и да се усмихнеш след това...
Липсваш ми... от безсилие боли...
Безсилна съм да променя
това, което ме ограничава.
Веригите да скъсам искам,
а те са толкова ръждиви...
но все още здраво ме държат...
Липсваш ми... искам да съм с тебе...
Знам, че трябва аз да се реша,
но твоята подкрепа трябва ми сега...
Подай ми ти ръка, поведи ме,
по-лесно оковите си да сваля...
Завинаги да бъда твоя искам...

Липсваш ми... 
и само обичта ти силна ме държи...

.

мога да бъда...

усмихни се :)

Цвете мога за теб да бъда,
защото с твоята обич цъфтя...
Песен за тебе ще бъда,
защото с тебе сърцето ми пее...
Всичко искам за тебе да бъда,
защото ти си смисълът мой...
 
.

любовно

Don't worry, be happy

Лесно е да те обичам...
да те прегръщам нежно...
да те целувам страстно...
да те гушкам топло...
Толкова е лесна любовта...
когато теб обичам...

.

тъга за лятото...

Моите дни

Лятото тъгата ражда в мен
и сълзите без причина...
Боли ме неизбежна мисъл, 
че няма да те виждам
в късния следобед всеки ден, 
както свикнали сме с теб...
Знам, ненужно е сега
да мисля с мисли тъжни,
защото знам си, че съдбата
има други планове за нас.
Ненужно е сега да плача
и да се тревожа за това,
което не зависещо от нас е.
Сега ще трябва да си събера
всички спомени за дните,
в които нашите усмивки
със сияйност и любов
слънцето са заслепявали дори...
Сега ще трябва...
Защото обичта ни заслужава...

.

въпросите...

Защо отказваш предложение,
което знаеш, че добро за теб е?
Защо не вярваш, че магия мога
да я сътворявам аз за тебе?
Защо не можеш да приемеш,
че да те обичам безумно мога?
Защо не предположиш някой ден,
че магията реалност може да е?

.

в тишината...

В тишината на сърцето
мъничко тъга се настанила...
Щастието тихо се промъква
и песни влюбени напява...
В тишината на утро юнско
косче ми припомня закачливо
една среднощна среща
белязала на щастието пътя...


.

на границата...

Нощта посивяла си отива
с наметалото от тишина.
Денят с бялото нахлува,
облечен в песни и надежди.
Там, на границата тънка,
сънят с тъга се разминава 
с бодростта, тъкана от мечти,
сбъднали се в неспокоен сън.
Денят е тук, уверен в себе си,
пристъпя бързо той напред
забравил, че нощта го е родила
от тишина и лунна светлина...

.

пролетно е...

Утрото прохладно е и свежо,
с птичи хор разбужда се деня,
и пролетно е с всеки лъч,
с уханията цветни и омайни,
с мисли влюбени и замечтани...
И надеждите редя си с обич...

.

усмихвам се...

снимка

Усмихвам се на утринното слънце,
изпратило ми закачливия си лъч.
Усмихвам се на ранобудно косче,
подредило сладкопойния си хор.
Усмихвам на палавите мисли,
които водят ме при теб, Любов...
Усмихвам се на цветето във мен,
разцъфтяло от късната любов...
Късна е, но не е закъсняла тя,
за да ни дари мечти за нас...

.

прегръщам те...

Прегръдката, опора означава тя за мен...
Прегръдката усмихва ме със спомен мил.
Далече съм и само спомен мога да ти дам
за нежна всеотдайност в прегръдка изтъкана...
Прегръдката, доверие е безгранично...
Прегръдката, тя топли ни телата и душите...
В твоята прегръдка се научих да обичам
и жизненост и доброта ми даде за живота...
Животът, в който няма аз и ти, а има нас...
Прегръщам те... защото те обичам! 

.

умора...

Уморих се...
Умирих се от празници празни.
Уморих се от твоята липса.
Уморих се от болка на празното.
Уморих се от празни усмивки.
Уморих се без теб...

.

днес...

 

снимката

Днес...
когато се гушнахме
да се постоплим
и да се почувстваме...
Когато ръката ти
се плъзна по гърба ми
и ме притисна към себе си...
Усещането, което ме заля
и ме изпълни цялата,
бе така прекрасно - сладко...
Близост и усещане,
че съм така желана,
поласка ме и събуди
неподозирани страсти,
и ме поведе нежно
към тайните любовни
на чувства споделени...
В палави игри и смях,
с радост и доволство,
минутите споделяхме
и мигове прекрасни
с душите си запомняхме... 

.

прегръща ме пролет

 

снимката

Прегръща ме пролет,
топлина и нежност
разлива във вените
палавия слънчев лъч...
Щастлива усмивка
разкрасява ме днес
с мисли най-цветни
за спомени топли...
Прегръща ме пролет
и цяла съм  пролет...

.

да бъде...

С теб е хубаво, 
без теб боли...
Слънце в мен изгрява,
и после се смрачава...
Радост ме усмихва
и тъга разплаква...
Такива дните се редуват
с промени си играят,
а искам вече пролет
в нашите душите да бъде...

.

за теб...

За теб си мисля
и усмихвам се глас,
че скоро ще те видя
и отново ще почувствам нас...

.

благодаря...

Тялото ми помни още ръцете ти,
които го изследват с нежност...
Очите ми помнят синия ти поглед
отразяващ полета на пролетно небе...
Усмивката ти и сега усещам
с топлината на доволството,
което в тялото ти се разлива...
Усещам нежността на погледа ти,
разтапям се в доволство и сега
със спомена за следобедната нега... 

.

може би...

В неделната вечер дъждовна,
очите ми поемат от влагата навън,
по страните стичат се сълзи...
боли душата от желание
да си до мен, а аз до теб да бъда...
с чаша чай да се отпусна
в прегръдката ти тъй желана
да усещам жадна топлината
на тялото жадувано безспир...

Имам нужда от теб...
Искам те с желание неописуемо...
Много ми липсваш, обич моя!
Боли ме от липсата ти...

Не, не са само думи. Боли ме...
Когато съм с теб животът ме изпълва
и ни тъга, ни болка аз познавам...

Сигурно защото ти си всичката ми обич...
Сигурно защото все за тебе аз си мисля...
Може би това е... Любовта...

.

* * *

Ден прекрасен
бе ни отреден...
Хубаво е с теб,
магия всеки миг е,
щом с теб е споделен...

.

пролетно...

тук

В късна пролет съм родена
и пролетта е мой сезон.
Слънцето ме съживява
след тъмен зимен студ.
Усмивките ми разцъфтяват
след срещата със слънчев лъч,
безстрашно  се промъкнал
в душата зимно посивяла.
Цветните лъчи венци плетат
и украсяват с бяла нежност
душата ми копняла този миг...
Пролет моя, тук си вече...
С премяната бяла и зелена, 
с цветове сияеш в мен,
и пролетта с любов върви
през слънчевите дни...

.

искам...

Искам слънцето да грее ярко.
Искам топлина да ме прегръща.
Искам пролет да ухае нежно.
Искам любовта ни да разгаря
страстите ни в дните наши.
Искам утрото да ни усмихва
в прегръдка сънена и нежна...
след нощ на споделености...

.