Ти си моето тихо пристанище...
При теб стихват проблеми,
които в душата буря завихрят,
които като огромни вълни
опитват радостта да удавят...
При теб е тихо, спокойно,
особено мирно и мъдро...
Спокойствие даваш ми ти
в дните след нощи безсънни...
С усмивка срещаш ме ти,
когато понесла тъгите
и непосилни хорски товари,
при теб пристигам безсилна,
за да получа топли надежди...
Ти си моето тихо пристанище...
.
Когато с теб съм -
светло е и топло,
усмивките са с нас,
животът ми е пълен...
Когато няма те -
студено ме облича,
душата ми е тъжна
и празно ме гори...
Животът ми тъче
платно от настроения...
Как да се завия
с контрасти невъзможни?
.
Усмивка...
Прегръдка...
Щастие...
Сълзи... от щастие...
Не се съмнявам... това любов е...
До теб загубвам времето,
не искам да го търся...
С теб политам на криле
и посоката не търся...
Време и посока са едно
когато с теб сме двама...
Знам... това е любовта...
.
.jpg)
