понеделник, 28 февруари 2011 г.

в очакване...


В очакване е новият ми ден...
С надежда утрото пристига,
усмихва ме със мисли топли,
слънцето изгрява във душата
и светло е навред край мен.
Гласът ти топъл ме обгръща
и ми обещава нежността ти.
Радостта е притаена в мен, 
в очакване да те прегърна.
Щастието ме на криле понася
и трудности пред мене няма.
В полет и любов е моят ден...
.
 

събота, 26 февруари 2011 г.

самота...


Самотата, тя не пита
искам ли я или не...
Пристига нежелана
в мига, когато искам,
радост аз да споделя.
Всички са край  мен,
но никой ме не вижда,
а  който иска да ме види
в този ден е тъй далеч...
Вината може би е моя,
че не мога да приема
даденост да бъда за едни...
А там, където съм специална,
днес не мога аз да бъда...
Раздвоение в мене има,
между разум и сърце,
/лекарите дума друга имат/,
а искам да съм цяла,
съвършена и добра...
Не се съмнявам, знам,
сърцето мое не греши
и пътя  ще покаже
утре...може би...
.

вторник, 22 февруари 2011 г.

снежно утро...


Снежно утро ме събуди,
бялото промъкна се при мен.
И светло стана на душата,
в началото на новият ми ден.
Ден различен ще е, знам,
минало се не повтаря,
а очакването е магия,
когато правя я за двама.
Нека облаците сиви вън са, 
а в моя ден ще има слънце,
мислите ми ще са цветни,
нали любов е във сърцето...


снимката е тук.
.

събота, 19 февруари 2011 г.

в следобед късен...



Ти в чаши сипваш
виното искрящо,
познавач не съм,
но мога да ценя
аромат омайващ,
завладяващ сетивата,
пренасящ ме във свят
на топлина и страст,
желания разпалващ
в следобед късен...
.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

емоция от вчера...

Опитах емоцията от вчера, 
на която още в плен съм, 
да изразя със думи...
Думите ми няма ги, 
не ги намирам, 
неподходящи ми се струват.
Освен да кажа само - 
хубаво е с теб - 
друго не остана.
Думи най-обикновени, 
но само ти и аз си знаем 
какво се в тях съдържа.
А то е толкова голямо...
В очите ми го виждаш, 
в прегръдките усещаш, 
с целувките разбираш.
Желание и страст, 
и смисъл - всичко е едно. 
Едно е, когато двама с теб сме.
А сълзите са от радост...
Обичам те!
.

вторник, 15 февруари 2011 г.

безсънна и сама...


В нощ безлунна, вече и безсънна,
сънят от клепките избяга като дим...
Повъртях се в несподелените завивки
и мислите ми полетяха пак навън...
Мислите са топли, най-различни
цветове си имат те във тази нощ.
Мисли, спомен мил от вчерашния ден,
мисли, светли са надежди за утро ново,
мисли, завихрени в кошмарна самота,
мисли, мисли, как ли да ги спра...
Безспирни са и литват във посоки
неочаквани, непредвидими кат' нощта,
която ме доведе тук, безсънна и сама,
копнееща за сън и малко топлина...
Утрото не е далеч, ще просветлее скоро,
с надежди се надявам да изгрее то...
.

неделя, 13 февруари 2011 г.

слънце...


Слънцето е вече тук
надвило облаците сиви.
Ще направя опит днес
да го задържа при мен.
От слънце имам нужда,
за да съм добра и да съм аз...

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

...




Сърцето наранено плаче,
сълзи горещи се стичат,
боли душата наранена,
от рана най-жестока...
Безсилието в мен е,
като у дома се настани,
сили нямам да затворя
входа си за мисли черни...
За помощ сърцето зове,
а любовта се изниза...
Сега сама съм,
без любов дори...
Сама съм, както винаги
в моменти трудни, 
които са за двама,
за изпитание ни дадени...

Черното ми най-отива...
днес...
.

сряда, 9 февруари 2011 г.

в очакване...


В очакване...
на утре... 
на някой... 
на нещо... 
на усмивка... 
на радост... 
на пролет... 
на зима... 
на любов... 
на среща... 
на всичко...
В очакване... 
времето ни е свършило...
Недочакали...
утре...  
някой...  
нещо...  
усмивка...  
радост... 
пролет...  
зима...   
любов...   
среща...   
нищо...
И за какво бяхме...
Защо не видяхме СЕГА...
а очаквахме... УТРЕ...
и искахме... ВЧЕРА...
а СЕГА... НИЩО...
Това ли сме? 
Едно голямо НИЩО?
.

петък, 4 февруари 2011 г.

любовта е...


В следобед късен, 
на сив и тъжен ден,
слънцето изгря за мен
и цветовете си разля,
чудесен вече е деня...
При теб е хубаво и топло,
уютно, сигурно, спокойно...
Споделена чаша чай с теб,
аромат за целия ми ден...
Дори и само да те видя,
да те прегърна с обич,
да усетя твоята прегръдка
и в мене всичко се променя.
Спокойствието ме обзема.
напрежението се изпарява,
чувствам се уверена,
чувствам се и по-добра...
и не сама... Знаеш ли...
усещам любовта...
витаеща край нас...
като ухание цветно е...
като полъх нежен...
като прегръдка е...
като всичко е...
Любовта е...

.

вторник, 1 февруари 2011 г.

подай ръка...


Не понасям вече да съм аз сама.
Нужда имам и от нежност и опора...
Без посока търся се във моя ден,
подай ръка... и ме поведи напред.
Прегърни ме с топлината твоя
разтопи леда в сърцето мое.
Много искам, аз знам това,
но от надежда се нуждая днес,
а утре мога да я дам на теб,
и опората на женското ми рамо,
както обичта ми също е за теб.
Подай ръка... 
виж, моята те чака...

.
Блог класация