утро...

Утрото ми странно е ,
неочаквано ранно е, 
непредвидимо е сега,
изненадващо приятно,
с музика и мисли разни
започва ми деня...

.

събудих се...

dum spiro spero -3

Събудих се незнайно
в безумно ранно време...
Когато ставал си и ти...
Дали случайно е това
или с мисли ме повика?
Ти не вярваш още, 
че възможно е сега
да те усещам отдалече,
да усещаш ме и ти...
Признавам си, дори
не го разбирам аз,
но не отричам го.
Сигурна съм във едно,
че мислите са сила
и щом го разберем това
мислите си ще подбираме.
Събудих се с усмивка
даже в този ранен час,
защото теб сънувах,
и днес ще бъда с теб.
С усмивка ти изпратих
мойта обич чиста
и знам, че в утрото
е стигнала при теб.
Ще я усетиш скоро,
мили ми невернико,
щом в прегръдката ми
се потопиш с доверие.
А когато я допуснеш
и приемеш със сърцето,
и когато ти изгониш
всякакви съмнения,
ще я усещаш силно
без да ти влияят
някакви си разстояния...
А сега се усмихни,
защото твоето момиче
от сърце си те обича...

.

криле на пеперуди...

защо, какво, как

Криле на пеперуди ме понасят
в свят на приказка щастлива...
Ветровете са родени
от влюбения полет
на нашите души,
намерили се в свят
на приказни реалности
и най-смелите мечти...
Пеперудите са влюбени
и влюбени души докосват.

.

защо?...

Спокойна трябва да съм утре,
на път ще тръгвам надалече...
А лягам си в сълзи обляна,
заради поредна дреболия...

Защо на себе си го причинявам?

.

звездите...

 

топло, цветно, вкусно

Звездите кипрят се на небосклона,
намигат закачливо в лятна нощ,
щурците песни съчиняват
за мечтите смели посреднощ.
Лесно се мечтае под звездите,
всичко вижда се по-ясно 
там където най-тъмна е нощта
и най-силен е контраста.
Звездите са безброй сега
в  лятната безлунна нощ,
лесно е да доверя на тях
и най-тайните си мисли.
Поверието древно ме усмихва,
да видиш падаща звезда
значело, че щастие те чака
в бъдещите твои дни...
На звездичка закачлива
ей я, там далече, се усмихнах,
споделих й своите мечти
и в душата ми е мирно и обично...
Усмихвам се на прага на съня,
с надежди утрото наричам,
в спомени прегръщам аз нощта
и с обич сърцето си обличам...

.

среднощни сълзи

из дневниците на hexemexe

Сълзи среднощни ме обливат
да пречистят мъката от мен.
Мъката ми, дето ме души
и въздух ми не дава да поема...
В миг на радост аз политам
и после губя се в мъгла.
В мъглата на несигурност
и на съмнения бодливи...
Сълзи среднощни ме обливат,
имам нужда от това сега.
За да мога в утрото да стана,
да се усмихна на света...
Да погледна във очите
на мъжа ми най-любим,
обичта ми безрезервна
в моите очи да срещне той...
Да му се усмихна от сърце...
Дори най-слънчевия ден
не може да се конкурира
с огъня на моята любов...

 .

сияние...

усмихни се :)

Когато ме прегръщаш силно
сякаш слънце ме огрява...
След целувките ти нежни
сиянието е мойта същност...
Усмивки от сърце чертаят
слънчев моя път в деня...

Обичам си те, слънце мое!

.