с любовта ти

Don't"worry, be happy

Без теб е тъжен моя ден
и слънцето не се усмихва...
В душата ми е празно,
а бурята в сърцето ми не стихва...
Достатъчен е само лъч
от твоята обич, за да ме стопли,
пролет в мен да разцъфти
и да засияя с любовта ти...

.

умора...

My Worlds

Умора ме владее,
необяснима за сега...
Причини търся,
не намирам днес...
Но умората голяма
ми съсипва тя деня...
Уморена съм да мисля,
да ходя из деня си,
да правя планове,
да рисувам си мечти...
Уморена съм да зная,
да разбирам същности, 
да се усмихвам даже,
на думите да вярвам...
Уморена съм да бъда
все добра за всички,
за себе си да мисля
ако другите добре са...
Уморена съм... 

Но днес ще е различно...
Умората от всички 
аз днес ще я забравя...
Умората ще скрия
там, в миналите дни...

За себе си умора нямам...
От себе си умора нямам...

.

в сиво

Моите дни

В утро сиво се събудих,
потърсих си усмивка...
Днес усмивка няма,
предадох се на сивотата...
Денят е без очаквания,
освен по-бързо да си иде...
А чаканият ден е утре...
Когато ще си дойдеш...

.

ела...

Нямам идея

Днес съм разпиляна,
да се събера не мога...
Трябва ми усмивка 
и прегръдка нежна...
Трябва ми целувка
и любовта ти щедра...
Без теб съм разпиляна,
с теб съм цяла и добра...
Ела, по-скоро си ела...

.

когато няма те

Нямам идея

Когато няма те, боли...
Боли ме липсата ти...
Боли ме, че не чувам те...
Денят без тебе ме боли...
Надеждата прегръщам,
че скоро ще се върнеш...
Надежда ме усмихва,
сигурна съм, знам, 
че мислиш ти за мен.
В спомен те прегръщам
и те чакам с топлина
при мене да си дойдеш...

.

прегръдки

из дневниците на hexemexe

Прегръдки с нежност
и усмивки от сърце,
цялата любов безкрайна
сияе в моите очи,
и стопля ми душата...
Една душа самотна,
при теб намерила
тъй желана топлина...

.

бодливо...

My Worlds

Тялото бодливо има си душа...
Душата нежна е и обич има...
Обичта омайно е вълшебство...
Вълшебен дар е любовта...

.

душата ми...

Малка разходка в моя свят

Душата ми е орхидея
с дива страст и обич,
с омайна нежност,
загадъчна и... твоя...

.

студено

Малка разходка в моя свят

Студено е
когато си далече...
Студено е 
когато си мълчим...
Студено е 
когато бързаме...
Студено е
когато искам теб,
а ти напомняш
за невъзможности...
Студено е...
А аз искам:
малко топлинка,
прегръдка нежна,
разбиращ поглед
и една мечта...
за утре...
нашата мечта...

.

щастие

My Worlds

Утрото е ранно
и денят пред нас е...
Времето за нас
и време за любов е...
В прегръдката уют
и нежност ни заливат...
С нежността сияем
и усмивките ни топлят...
Споделяме мечти
и планове редим...
От сърце се смеем
и душите са щастливи...

.

копнежи

My Worlds

Копнея за прегръдка нежна -
при теб намирам нежността...
Копнея за усмивка от сърце -
с теб сърцето ми сияе с радост...
Душата ми копнее за любов -
при теб любов съм цяла аз...


.

в безлунна нощ

My Worlds

В края си летния ден, 
запалил жарава вечерна,
щурците събрал на концерт
за да разсее умората в мен...
На прага на безлунната нощ,
в очакване на нова луна,
събирам си бели надежди
и най-съкровени желания...
Умората от летния ден
завивам с мисли за утре,
защото преход е умората
към по-доброто ми утро...
Боса в тревата си ходя
с росата нощна се къпя,
и красотата на нощта
откривам сега без луната...
В очакване на утрото ново,
от лъчи на слънце тъкано, 
събирам надеждите в себе си
желанията свои да сбъдна...

.

пълнолунно...

В пълнолунните безсънни нощи
сънят безвъзвратно си е тръгнал,
а мислите ми рошави, бодливи,
на пир събират се безсрамно...
В утрото след нощ безсънна
събирам се в лъчите слънчеви
и търся вдъхновението си
сред спомените и надеждите си...

.

нашата тайна...

My Worlds

Вдъхновение мое си ти!
Моята муза за щастие...
В прегръдката твоя
в усмивка се раждам...
С твоите обич и нежност
с устрем света покорявам...
С моите ласки и обич
ти си слънце в деня...

Любовта е нашата тайна...

.

обич моя...

My Worlds

Една прегръдка нежна
деня с усмивка ми дари...
Една целувка страстна
в деня живот ми даде...
Един следобед с любов
и душата ми от щастие лети...

Благодаря ти, обич моя!

.

жена щастлива...

My Worlds

Прегръщам те...
а ти усмихваш се...
и спомняш си деня...
и помниш нежността...
леко става на сърцето
и иска ти се да летиш...
пак усмихна се,
в сиянието на очите
виждаш обичта ми,
притискаш ме до теб,
за да усещаш любовта,
която радва те
и сили дава ти...
притискаш ме до теб,
за да усещам силата ти,
сигурността и нежността,
за да се усещам
истинска жена...
Жена щастлива с теб съм!
Благодаря, Любов! 

.

в лилаво...

My Worlds

В лилаво се събудих 
и спомени лилави 
лилаво ме усмихват...
Днес лилава съм,
а вчера бях зелена,
утре ще съм жълта...
Цветовете на дъгата
мойта същност са
откак съдбата ни събра...

.

да се прегърнем...

Да те прегърна искам,
да усетиш любовта ми
и без думи да се сгуша
в прегръдката ти нежна...
Да ме прегърнеш ти,
желанието ти да усетя,
да чувствам любовта ти
и без думи да говориш...
Да се прегърнем двама
да ме рисуваш с устни, 
а аз с ръце ще ти говоря
и любовта си ще градим...
Да се прегърнем с обич...

.

далече си...

из дневниците на hexemexe

Дъждовен полъх хладен
опитва се да ме обхване,
но топлината от ръцете ти
все още тялото ми помни...
Дъждът не може да измие
усмивките от спомените,
които с теб творим си
в дните ни на заедност...
Далече си, а мислите ми 
търсят те във всичко,
когато ти не си до мен
а сърцето ми за теб копнее...

.

усещане за заедност...

Усещане за заедност -
смисъл то придава
на всяко наше дело
в ежедневието на деня
или в по-далечно време...
Усещане за заедност - 
с усмивки ни дарява,
мечтите смели сбъдва,
увереност ни дава,
че по-добро ни чака...
Усещане за заедност...
Това любов е...

.

научих се...

My Worlds

Научих се да виждам,
научих се да забелязвам,
научих се да премълчавам,
научих се да премислям...
Научих се малко на търпение,
научих се в очи да се оглеждам,
научих се в усмивка да сияя,
научих се с обичта ти да летя...
Научих си... да те обичам...

.

ти чувал ли си как расте трева...

My Worlds

Ти чувал ли си как расте трева?...
Във всеки шум от майски ден,
след кратък дъжд пороен,
ще чуеш как расте тревата
ако слееш мислите си със земята.
С крака боси се разхождаш
и стъпваш леко като в сън,
магията да не разваляш.
Магията, когато осъзнаваш
че част си от земята мокра,
а росата те пречиства.
Тревата с бисерни сълзи
измива тъгата от сърцата...
След дъжд е леко на душата
усетила растежа на тревата.

След дъжд тревата е вълшебна.
Ти чувал ли си как расте трева?...

.

да не трябва...

My Worlds

Да не трябва искам,
да тръгвам си от теб...
Боли ме на раздяла,
дори да е за часове...
Дори да зная, 
че за мен си мислиш,
дори да зная, 
че и аз ти липсвам...
Да не трябва искам,
да тръгвам си от теб...

.

докато съм сама...

My Worlds

Когато липсваш ми - боли,
боли от празното във мен...
Мислите се свиват в сиво
и тъгата ми изграждат...
Настаняват се сълзите
в очи от болка уморени...
Дори и пролетния вятър 
самотата и тъгата ми 
не иска да отвее надалеч...
Обичайни думи пожелаха
лека да е тази нощ... дали?...
Устните ми думите изрекоха
със силата на влюбено сърце,
с най-чистите ми чувства
на притихналата ми душа...
Нощта за теб - нека да е лека!
А нощта за мен... лека тя не е
и няма как да бъде щом боли...
А ще боли... докато съм сама...

.

какво е любовта...

от нета

Ела до мен... подай ръце...
Сега ще ти разкажа
какво е любовта
в приказка една...
Сега си правим кръг...
Кръгът безкрайност е,
както любовта си няма
ни начало, нито край...
Защото вечност е...
И се прелива с нежност
от сърце в сърце...
Погледни очите ми,
огънят блести във тях...
Този огън ти го палиш
с магията зована обич... 
Всеки с пламъче любов
се ражда в чуден ден...
Когато срещне го съдбата
с душата нему сродна
бърза тлеещото пламъче
да се роди във огън...
Топли огънят душите
от самотата заскрежени,
погледи се срещат
и не могат да се разделят...
За другия готов си
всичко да направиш 
за да усети Любовта,
която в сърцето ти гори...
От другия готов си
да приемеш всичко,
за да усети Любовта,
която в полет ви понася...
Постой до мен... с ръце
преплетени с любов...
И нека заедно със теб
си разказваме една
приказка за Любовта...
И знай, 
че приказката наша
ще е най-прекрасна,
истинска и цветна,
защото ще е дело 
на двете ни сърца...

.

в пролетен следобед...

My worlds

Усмихвам се на косче
в пролетен следобед.
Спомен мил ме връща
в топла майска нощ...
Отново пролетта е тук.
Събужда пак мечтите
и вярата укрепва в нас,
че по-добро ще има...
С усмивки по-лесно е
да видим красотата
на ден, дори обикновен,
и да го усетим празник...
Във всеки ден до теб 
празнува ми душата,
че споделена любовта е
и щастието е сияйно...

.

синьо...

от интернет

Детето в мен е още живо...
На теменужки се усмихва,
страхува се от тъмното,
а пролетният дъжд е
сълзите на самодива...
Детето в мен е още живо...
Зюмбюлите прегръща
като лястовичка чурулика
в прегръдката любима
и чувства се щастлива...
Детето в мен е още живо...
И днес се чувства синьо...

.

сълзите ми...

от тук...

Сълзите ми от страх са...
Страхът ми е от самота...
С теб съм силна и добра...
С теб съм истинска жена...
Поплаках си от слабост
в прегръдка с нежност...
С търпение и обич
спокойствие ми подари...
Мислите объркани
ти някак подреди,
сега съм светлина
от любов безкрайна...

.

денят е...

от тук е...

Денят е мъглив
и слънцето скриващ...
Пролетен дъжд
от онзи напиващ...
Душата ми спи
от мъка приспана...
Сърцето боли
от липсата твоя...

Искам друго сега
да бъде във мене...
Искам да бъда
в прегръдката твоя...
Искам усмивка
да стопли и двама...
Искам слънце
в мислите наши...

.

мълчаливо...

My Worlds

Мълчаливо ми е в мен...
Тишината ме превзема,
от мен оставила е дял
за тъгата лепкава и сива...
Мълчаливо ми е в мен...
Страхове се вихрят,
a вихрушките разнасят
съмнения безпочвени...
Мълчаливо ми е в мен...
Луната в тази нощ 
се ражда за надежда
и пишеше се съдба...
Мълчаливо ми е в мен...


.

обич...

My Worlds

Аз съм роза, от нежност
и любов съм оцветена,
пред твоя поглед съм
и слънчево цъфтя...
Да бъда роза ми е лесно,
да те усмихвам мога,
непредсказуема съм днес,
утре ще съм пак различна...
А ти такава ме харесваш
и може би... 
Обичаш ли ме ти?

.

с усещането за любов...

Моите дни

В утрото с усмивка се събудих
от спомена за миналите дни...
Дни топли и прекрасни,
дни с любимия до мен...
Когато сме притихнали 
в прегръдка с тиха нежност...
Когато мислим си на глас
и споделяме с усмивки
нашите желания, мечти,
които от сърцата ни извират...
Дни, в които топлината
от прегръдките ни грее,
нежността ни прави 
по-добри и всеотдайни...
Денят ми ще е по-сияен
с усещането за любов...

.

мечтите ни...

снимка

Мечти се сбъдват лесно
щом в тях се вярва...
Нека си рисуваме мечти
с цветовете от дъгата,
с усмивки палави,
с лъчи от слънце,
с прегръдки нежни,
с целувки сладки...
Нашите мечти 
са най-красиви,
мечтите ни за утре
са прекрасно сини...
За следващия ден 
са бели като пеперуди,
нашата любов 
събрали в полет...

.

ще търся...

Моите дни

Не искам вече сълзи...
Не искам повече тъга...
За щастие съм аз родена,
за усмивки и любов...
Затуй ще търся вече
усмивки с топлина 
и ако няма ги край мен
ще ги намеря в себе си...
Ще търся слънчев лъч
сред облаците мрачни,
ще търся цялата любов 
сред пролетни цветя...
Ще търся... 
И ще си намирам...

.

зимни мечти...

моите дни

Бяло и красиво е навън...
студът е истински за зима...
а топлината е в сърцето ми
защото с тебе я споделям...
Споделена с нежност топлина
тя вълшебна е магия...
светът е по-добър и по-красив,
когато мечтаем го за двама...
Нашите мечти са топли,
в най-слънчев цвят са те,
и ще се сбъднат всичките...
Хайде, време е за новите мечти,
онези смелите и безразсъдните,
които все още пазим си в сърцата...

.

от любов...

My Worlds

Усещане за цялост
днес ми ти дари.
Усещане за обич
ти ми подари.
Усещане за щастие
в мене породи.
С щастие в душата
и с обич във сърцето
в полет днес съм
опиянена от любов...

.

до скоро...

от тук

След края на съня е пусто,
незавършено и тъжно.
Събудих се с усмивка,
със спомен топлина,
а денят ще е самотен,
облякъл е мъгла...
Ще си прегърна лъч
от думи ранобудни,
с които си желаем 
да ни е добре и днес.
Ще мисля с мисли
за дни прекрасни,
които само ние можем 
с обич да си сътворим.

До скоро, обич моя!...

.

да ме научи...

Моите дни

Времето отлита безвъзвратно
и само огледалото безжалостно показва
следите на отминалия ми живот...
Разумът не спори с мен
и безчувствено оценка две ми дава...
Двойка пише ми за загубеното време,
за преструвките ми,
че щастлива съм със избор древен,
за страха ми
да послушам си сърцето,
за волята ми слаба
да повярвам безрезервно в любовта,
за безсилието ми
да я докажа и да ми повярваш ти,
че любовта е сила най-голяма,
че любовта е смисъл най-велик...
Времето отлита безвъзвратно...
Да ме научи искам само,
как сърцето си да следвам,
как с любов и обич да живея...

.

цветна...

За цветята, гората, храната и... хората

Отиде си... и другата дойде...
Дали ще бъде по-добра?
Само тя си знае за сега...
Аз мога само цветна да си я мечтая...

.