понеделник, 5 февруари 2018 г.

надежда за утре

Портата стара уморена е днес 
от бездействие в годините тихи... 
Спомени има, живи все още, 
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес, 
но не спира да вярва в мечтата, 
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация