понеделник, 15 ноември 2010 г.

в нощта...

Нощта играе си със мен...
Повика ме във своите си дебри,
а после изведнъж изгони ме,
бездомна да ме носи вятъра...
Последната ми капка сън отвя,
а жаждата ми в мен остана.
Жадна съм за сънища спокойни,
за мисли ясни и във ред строени.
Ясна и студена е навън нощта,
вятър край реката ме пронизва
и безсмислието, ясно виждам, на деня
и страхът от самотата ми нараства...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация