четвъртък, 23 септември 2010 г.

среднощни мисли...

 
Мило момче, не искам да плача, искам да се усмихвам. Не искам нищо да те притеснява, искам да имаш усмивки, които да са в дните ти.
Знаеш ли, днес, когато погледахме филма те чух да се смееш с глас. Чудесно беше! Виждала съм те усмихнат, виждала съм те радостен, но този смях не бях чувала. Смях от сърце... Отива ти! Ти заслужаваш повече такива моменти и не само с някой филм. Слънце мое, всичко бих направила, за да чувам по-често този смях. Подейства ми заразно ;) Сега знам, че ако душата ти се освободи от грижи и притеснения тя може да се смее, радва... За миг те видях и усетих като едно палаво момче, замислило някоя лудория... Сякаш за миг ти позволи на детето в теб да се покаже.  За съжаление после пак стана сериозен и замислен. Пак тъгата те прегърна. И в опита си да те отделя от нея почувствах пак дистанцията, която не разбирам защо последните дни вмъкваш между нас.
Не разбирам защо когато нещо е хубаво трябва да се отказваме от него? 
Не разбирам защо любовта да е за осемнадесетгодишните? 
Нима на 40+, 50+, 60+, 70+... нямаш нужда от любов?
Нима не можеш да обичаш?
Защо право на мечти да имат само двадесетгодишните?
Защо нашите мечти да слагаме в графата неизпълними и вятър работа?
Та моето сърце се вълнува не по-малко от едно двадесетгодишно... А бих казала, че и повече. 
Душата ми има не по-малка, а дори много по-голяма, нужда някой да я докосне с обич... А твоята?
Тялото ми,  то също копнее за нежност и топлина... Твоето също, нали?
Тогава?
Защо тогава, без значение на възраст и обстоятелства, да не обичам и да не ме обичат?
Защо да не получим всичко хубаво от живота, което, съвсем не случайно, ни се поднася сега.
На много места, в много учения донесени от изтока, се казва, че има само ТУК И СЕГА.
Истина е. Миналото... то вече е било, хубаво или лошо, минало е... Бъдещето... ще дойде независимо дали го искаме и колко му се притесняваме... Единствената реалност е СЕГА. В този миг, който след миг ще е безвъзвратно отлетял... Безсмислено е да се питаме какво ни чака утре, какво ще ни се случи. Можем единствено да начертаем мечтата си и да повярваме, че ще я имаме. И докато тя дойде да се радваме на мига, който е СЕГА.
Мило момче, любов моя, нека изберем радостта СЕГА!

Поглеждам часовника. Ти вече си в леглото...  тихичко ще дойда, ще се пъхна под завивката, ще усетя топлото ти тяло, ще се допра в теб, така че да те усещам най-много, ще надигна ръката ти, която ще положа върху мен, за да съм прегърната, ще те прегърна и аз, и  притихнала до теб ще намеря съня си. Не се събуждай, ще съм тиха... Дали ще усетя усмивката на съня ти?
Целувка нежна...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация