когато ми е сълзливо... когато ми е безсилно... когато ми е самотно...
когато не искам другите да знаят...
когато искам да съм сама... и не съвсем...
неделя, 5 септември 2010 г.
студено е...
Сиво и студено е без теб
в ежедневието на деня...
И в опит да го променя,
в опит да зарадвам някой,
за кой ли път се провалих
и с мен е неуспехът пак...
Дете на лятото съм аз
и топлината най-ми тя приляга
когато липсва ми в деня,
животът, сякаш той ми бяга...
Макар далече да си ти,
гласът ти даде ми надежда,
сърцето ми усмихна пак
и стопли ме за нов живот...
Дължа ти много вече аз
а как да се отблагодаря не зная,
дали сърцето е на пътя прав
като те обича без да се замисля...
..
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар