В края си летния ден,
запалил жарава вечерна,
щурците събрал на концерт
за да разсее умората в мен...
На прага на безлунната нощ,
в очакване на нова луна,
събирам си бели надежди
и най-съкровени желания...
Умората от летния ден
завивам с мисли за утре,
защото преход е умората
към по-доброто ми утро...
Боса в тревата си ходя
с росата нощна се къпя,
и красотата на нощта
откривам сега без луната...
В очакване на утрото ново,
от лъчи на слънце тъкано,
събирам надеждите в себе си
желанията свои да сбъдна...
.
В пълнолунните безсънни нощи
сънят безвъзвратно си е тръгнал,
а мислите ми рошави, бодливи,
на пир събират се безсрамно...
В утрото след нощ безсънна
събирам се в лъчите слънчеви
и търся вдъхновението си
сред спомените и надеждите си...
.
Вдъхновение мое си ти!
Моята муза за щастие...
В прегръдката твоя
в усмивка се раждам...
С твоите обич и нежност
с устрем света покорявам...
С моите ласки и обич
ти си слънце в деня...
Любовта е нашата тайна...
.
Една прегръдка нежна
деня с усмивка ми дари...
Една целувка страстна
в деня живот ми даде...
Един следобед с любов
и душата ми от щастие лети...
Благодаря ти, обич моя!
.