Мълчаливо ми е в мен...
Тишината ме превзема,
от мен оставила е дял
за тъгата лепкава и сива...
Мълчаливо ми е в мен...
Страхове се вихрят,
a вихрушките разнасят
съмнения безпочвени...
Мълчаливо ми е в мен...
Луната в тази нощ
се ражда за надежда
и пишеше се съдба...
Мълчаливо ми е в мен...
.
Аз съм роза, от нежност
и любов съм оцветена,
пред твоя поглед съм
и слънчево цъфтя...
Да бъда роза ми е лесно,
да те усмихвам мога,
непредсказуема съм днес,
утре ще съм пак различна...
А ти такава ме харесваш
и може би...
Обичаш ли ме ти?
.
В утрото с усмивка се събудих
от спомена за миналите дни...
Дни топли и прекрасни,
дни с любимия до мен...
Когато сме притихнали
в прегръдка с тиха нежност...
Когато мислим си на глас
и споделяме с усмивки
нашите желания, мечти,
които от сърцата ни извират...
Дни, в които топлината
от прегръдките ни грее,
нежността ни прави
по-добри и всеотдайни...
Денят ми ще е по-сияен
с усещането за любов...
.
Мечти се сбъдват лесно
щом в тях се вярва...
Нека си рисуваме мечти
с цветовете от дъгата,
с усмивки палави,
с лъчи от слънце,
с прегръдки нежни,
с целувки сладки...
Нашите мечти
са най-красиви,
мечтите ни за утре
са прекрасно сини...
За следващия ден
са бели като пеперуди,
нашата любов
събрали в полет...
.
Не искам вече сълзи...
Не искам повече тъга...
За щастие съм аз родена,
за усмивки и любов...
Затуй ще търся вече
усмивки с топлина
и ако няма ги край мен
ще ги намеря в себе си...
Ще търся слънчев лъч
сред облаците мрачни,
ще търся цялата любов
сред пролетни цветя...
Ще търся...
И ще си намирам...
.
Бяло и красиво е навън...
студът е истински за зима...
а топлината е в сърцето ми
защото с тебе я споделям...
Споделена с нежност топлина
тя вълшебна е магия...
светът е по-добър и по-красив,
когато мечтаем го за двама...
Нашите мечти са топли,
в най-слънчев цвят са те,
и ще се сбъднат всичките...
Хайде, време е за новите мечти,
онези смелите и безразсъдните,
които все още пазим си в сърцата...
.
.jpg)
