когато ми е сълзливо... когато ми е безсилно... когато ми е самотно...
когато не искам другите да знаят...
когато искам да съм сама... и не съвсем...
четвъртък, 2 септември 2010 г.
опитай...
Прегръдка в утро мрачно
и слънцето за мен изгря,
думите са днес излишни,
телата ни говорят си сами,
ръцете с ласки нежни
заличиха следите от тъга,
целувките ти тъй горещи
сгряха моята сама душа.
Денят е светъл и усмихнат
когато е започнат с теб.
И всичко по- е лесно,
и пее ми сърцето пак,
надеждата кълнила
скоро цвят ще ни дари,
мечтите най-невероятни,
в очакване на сбъдване...
Щастието да съм до теб
понесло ме е на криле,
чувствам сигурност със теб
не се страхувам да летя,
ела, подай ръка, повярвай -
можеш да летиш и ти - опитай...
.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Лети!
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеА ти защо плачеш?
ОтговорИзтриванеНе плача днес...
ОтговорИзтриванеДнес сълзите са с усмивка и щастливи,
с дъгата цветни и летливи...
Днес сигур нещо се е случило,та виждаш ти дьгата в туй време тъй намусено
ОтговорИзтриване