вторник, 22 октомври 2019 г.

душата ми забрави...


Душата ми забрави, че жена е...
От цяла вечност нежност не познала...
От дълго време думи топли няма...
Душата ми забрави що мечта е...
Ако може зимен сън да си поспи...
Да не усеща есенния повей самота...

Да няма студ във вените замръзващ...
Душата ми самотна е и болна...
Не живее тя, а само вегетира...
Забрави да се смее и цъфти...

Душата ми забрави, че жена е...
Забрави...
Женската си сила тя забрави...


.

понеделник, 19 ноември 2018 г.

страх..

Когато ти се иска
точка да поставиш...
А се страхуваш, дори

запетая да напишеш...
В главата мислите

заплитат се в кълбо...
А душата - чувствата 

в огньове я изгарят...
Страхът е силен,

замразява ми живота...
Сърцето ми е днес

голяма буца лед...
...
Топлинка ще си подиря
да ме съживи отново...
Дали?...


.

сряда, 26 септември 2018 г.

студено...

Навън студено стана,
слана попари цветовете
на рози закъснели...
Душата ми зиморничава
търси топлинка при друга, 
но хлад намира само... 
И болка ме пронизва
от избора за отдалеченост,
неискаща да разбере,
че тъй било разумно...
Какво е разум за душата -
тя това го не разбира...
Душата ми от обич най-разбира...
Душата с огън тя се храни,

с прегръдка нежна
и целувка страстна за подправка...
Навън студено стана,

слана попари ми душа
и любовта ми закъсняла...

.

сряда, 28 март 2018 г.

в самота...

Най-трудно се понася самотата
когато всички са край теб...
Когато дните в суета минават,

а в теб е толкоз празно...
Навън е слънчев ден, 

а в теб сърцето лед е...
И няма огън, който да гори,

и няма топлина в душата...
Когато всички са край теб,
най-трудно се понася самотата...


.

неделя, 25 март 2018 г.

празно...

Объркано ми е.
Студено ми е.
Празно ми е.
Липсващо ми.
Някак мълчаливо.
Някак свиващо се в мен.
Сякаш в дупка съм.
А в мене дупката расте, 
расте и ме изпразва.
Изпразва ме от мен.
От мен какво остана?
Празно...

.

вторник, 20 февруари 2018 г.

за надеждата

снимката е тук
 Някъде по пътя
надеждата загубих...
Празна съм без нея,

към дъното се нося...
За да бъда още тук

от нещо имам нужда...
От изгрев слънчев,
от надежда смела...
Да се усмихна искам,
да се засмея с глас...
Да повярвам в утре,
пъстро да мечтая...
От къде надежда 
мога да намеря?..

.

сряда, 14 февруари 2018 г.

половин век

Какво е животът събран в половин век?...
Детство безгрижно, отминало бързо...
Младост, мечтите най-смели мечтала...
Лятната зрялост децата отглежда...
В късното лято с трепет навлизам,
всеки ден с усмивка и вяра посрещам...
Опора си имам - на любимия силното рамо...
Опора съм аз, за родата наша, голяма...
Цветна, добра и спокойна съм аз
на прага на златната есен моя...
На думи красиви вече не вярвам,
фалшивите хора от раз разпознавам...
С урок саркастичен всеки дарявам,
щом е опитал на мой гръб да се прави на мъж...
Все още в мене огън гори
и пожари да паля умея.
Но дали искам пожар или спокойно и топло огнище?
Тепърва ще зная...


.