понеделник, 7 март 2011 г.

писмо... със сълзи...


За мене всичко свързано с теб е ценно,
всеки ден и миг когато съм със теб,
мислите ми и мечтите свързани са с теб...
Не бих могла да си предстaвя ден без теб.
Обичта ми силна е и неповторима,
но ти не вярваш в мойте чувства,
не вярваш, че мога аз да те обичам.
Отблъскваш ме към пътя ми сегашен,
а искам аз по път различен да поема.
Труден ще е и доста ще боли,
но болката сега е непоносима,
да си далеч от мен, когато 
цялата ми същност те желае...
А може би съм недостойна
да застана някой ден до теб?
Не знам какво съм аз за теб...
Казваш - много хубаво така е,
искам да продължи и занапред...
Тогава не разбирам какво целиш,
когато ме от себе си отблъскваш.
Освен сърцето ми да нараниш
и сълзите ми ти да видиш...
Виждаш, търпелива съм в живота
и това ще изтърпя без избор мой,
но след това не ще съм себе си,
и пак ще съм безличност някоя, 
каквата бях преди да срещна теб...
Не те разбирам, не мога да те разбера...
Говориш ми едно, а когато ме прегърнеш,
с ласките си друго казваш ми без думи...
Не искам много, помисли.
Искам да си те обичам, както мога
и както ти ме учиш да го правя.
Приеми я тази обич, тя не задължава,
не иска с нищо да ти граници поставя.
Моля те,  да не ме отблъскваш,
а после с обич да ме приласкаваш.
Лутането в чувства ме съсипва...
Приеми ме, ако наистина ме искаш
и пази ме, твоя съм до когато искаш...
Обичам те! И винаги ще те обичам!
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация