Бурята в душата ми не стихва,
няма сили в лъжа да се усмихва.
Облаци се стелят плътни в мен
и дори прикриват пролетния ден.
Събирам си прашинки от лъчи,
светлина ми били в миналите дни.
Събирам ги, но мъката ми ги отнася
далече, сякаш никога не са били,
нейде толкова далече, че боли
дори от спомена за бъдещето ми...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар