Търся пролет във душата моя.
Сиво някакво, сълзливо там е,
причина за това не виждам,
защо така е не разбирам...
Но едно разбирам и го знам,
от слънцето си имам нужда,
и от цяла кошница с надежда,
за да бъда и да се усмихвам.
Надежда трябва ми, да дам
на милото момче с целувка,
и да изгрее в отговор усмивка.
Пролетна омая да си скътам
за някой миг незнаен, когато
ще потърся пролет във душата....
Няма коментари:
Публикуване на коментар