събота, 21 април 2012 г.

научава ли се...

Don't worry, be happy


Един живот ще стигне ли
да се научим да се обичаме?
В този живот ще се научим ли
да не се раняваме с любов?
Научава ли се любовта?
Математика ли е любовта,
защо все събираме  и вадим?
С умножението се справяме,
а от делението ни най-боли...
Казват, химия била е любовта...
Защо нетрайни са й 
съединенията любовни?
Защо все търсят
някаква си свобода?
Нима се учи любовта?
С какво привлича ни
и тайните й да разкрием
напираме през всеки ден?
Защо магията да развалим
все искаме и се опитваме?
Любовта най-чиста е магия,
за две сърца създадена омая...
Нима се учи любовта?
Може би се учи любовта,
но не от учебници дебели,
не и с формули безкрайни.
Любов се учи със сърцето
докоснало се с другото сърце...
Любов се учи с нежност
и прегръдка всеотдайна...
Любов се учи със доверие
и безкрайно себеотдаване...
Научава ли се любовта?...

.

четвъртък, 19 април 2012 г.

на сълзи ухае

усмихни се:)

Стръкчетата момини сълзи
с ухания омайват всички...
А днес ухае на сълзи
в душата ми ранена...
От обич е ранена тя,
опитала се да усмихне
днес очите на любимия...
Днес разбра /за кой ли път/,
че другият да бъде сам
има нужда от това...
Днес разбра, че любовта
не е обсебване докрай...
Опита свободата да даде,
но дали успяла е не знам...
Сега душата ми се учи
да обича, без да мери обич...
Сега се учи на любов
и как да я дари се учи,
че да не тежи на другия...
Душата ми се учи да лети
с любов в сърцето мое
и вместо крило, ръка протяга -
второто крило й трябва...
за полета любовен...
за полета на цял един живот...

.

понеделник, 16 април 2012 г.

прегръдка...

малки неща

С цветно утро те прегръщам...
Слънчев лъч ти подарявам...
Усмихни се, протегни ръка,
и онзи, най - закачливия от всички,
той за теб е, носи ти и дар -
моята усмивка с обичта ми...

.

събота, 14 април 2012 г.

тези дни..


Don't worry, be happy
 
Тези дни си ти далече
и само в мислите си с мен…
Искам аз да ти разказвам
за всичко що се случва с мен,
дори сама говоря си на ум,
а после се усмихвам тихо…
И сякаш чувам твоя глас,
нашепва ми търпение да имам,
поемам си дълбоко дъх
и пак добра съм с другите…
Да те прегърна аз копнея,
в твоята прегръдка нежна
аз изцяло себе си намирам,
и сигурна съм и добра,
когато твоите ръце
за мен магия сътворяват... 
В тихата пролетна нощ
мечтите ми със сънищата
ще се сливат и разделят,
а в утрото не ще узная
до къде е сън сънуван,
до къде е блян мечтан...
А аз си те обичам...
и ще те обичам...

.

неделя, 8 април 2012 г.

безсънно ми е...

My Worlds


Безсънно ми е някак,
не бързам към съня...
Нощта пред мен е
самотна и студена... 
След спомен мил
за утрото топло,
за нежност споделена,
сега боли от самота...
Когато всичко имам
и щастието било е с мен,
след туй е толкова студено
и непоносимо болно е
да ме боли от липсата...
Боли ме от въпроси - 
защо не мога да те имам
във всеки ден напред?
Защо не мога да съм твоя
във времето пред нас?

Граници не знаела е любовта...
Защо сега пред нас ги слага?
Защо е всичко толкоз трудно?
В сърцето мое всичко ясно е,
по-ясно никога не е било...

Безсънно ми е...
и не бързам към съня...
Отговорът на въпросите
не ще намеря в този час...
Спомен пак ще ме спаси
от студа на самотата...
Надежда ще ме топли,
че с утрото ще дойде
времето ни за прегръдки,
когато пак сме себе си
и най-щастливи ние...

.

събота, 7 април 2012 г.

прегръща ме...


Прегръща ме нощта
с уханието на джанки,
с песента любовна
на скрито косче в клоните...
Прегръща ме нощта
с пролетния хлад,
със спомени от вчера
и с мечти за утре...
Прегръща ме нощта
и с тишина дарява,
за утрешния ден
ми топлината обещава... 

Прегръща ме нощта...
а аз за твоите прегръдки си мечтая...

.
Блог класация