неделя, 8 април 2012 г.

безсънно ми е...

My Worlds


Безсънно ми е някак,
не бързам към съня...
Нощта пред мен е
самотна и студена... 
След спомен мил
за утрото топло,
за нежност споделена,
сега боли от самота...
Когато всичко имам
и щастието било е с мен,
след туй е толкова студено
и непоносимо болно е
да ме боли от липсата...
Боли ме от въпроси - 
защо не мога да те имам
във всеки ден напред?
Защо не мога да съм твоя
във времето пред нас?

Граници не знаела е любовта...
Защо сега пред нас ги слага?
Защо е всичко толкоз трудно?
В сърцето мое всичко ясно е,
по-ясно никога не е било...

Безсънно ми е...
и не бързам към съня...
Отговорът на въпросите
не ще намеря в този час...
Спомен пак ще ме спаси
от студа на самотата...
Надежда ще ме топли,
че с утрото ще дойде
времето ни за прегръдки,
когато пак сме себе си
и най-щастливи ние...

.

1 коментар:

Блог класация