Безсънна е нощта,
изпълнена със мисли
и мечти за топлина.
Спомени извиват се
и сънена усмивка
ме прегръща нежно.
Копнежът в сърцето,
отнася надалеч съня.
Утрото е вече близо,
просветлява се навън.
А мислите ми леки
били до преди миг,
сега се лутат боси
в неизвестността
какво ли носи им
зората на денят...
Ръце протягам бавно,
в опит да задържа,
онова усещане за цяло,
което в мен се породи,
когато в мислите ми
усмивка ме прегърна.
Безсънна е нощта,
денят ще е обикновен,
без доза изненада.
Но какво пък, нека
има дни такива,
в които мислите си
да редя ще мога.
Но дали ще мога
да ги подредя във ред?
Това кому е нужно,
редът не е за мен...
Дори по правилата
и нощта не е безсънна
като други нощи.
Защото си е моя,
цветна и различна,
дори в безсънността си....
Няма коментари:
Публикуване на коментар