сряда, 26 март 2014 г.

какво е любовта...

от нета
Ела до мен... подай ръце...
Сега ще ти разкажа
какво е любовта
в приказка една...
Сега си правим кръг...
Кръгът безкрайност е,
както любовта си няма
ни начало, нито край...
Защото вечност е...
И се прелива с нежност
от сърце в сърце...
Погледни очите ми,
огънят блести във тях...
Този огън ти го палиш
с магията зована обич... 
Всеки с пламъче любов
се ражда в чуден ден...
Когато срещне го съдбата
с душата нему сродна
бърза тлеещото пламъче
да се роди във огън...
Топли огънят душите
от самотата заскрежени,
погледи се срещат
и не могат да се разделят...
За другия готов си
всичко да направиш 
за да усети Любовта,
която в сърцето ти гори...
От другия готов си
да приемеш всичко,
за да усети Любовта,
която в полет ви понася...
Постой до мен... с ръце
преплетени с любов...
И нека заедно със теб
си разказваме една
приказка за Любовта...
И знай, 
че приказката наша
ще е най-прекрасна,
истинска и цветна,
защото ще е дело 
на двете ни сърца...

.

четвъртък, 20 март 2014 г.

в пролетен следобед...

My worlds
Усмихвам се на косче
в пролетен следобед.
Спомен мил ме връща
в топла майска нощ...
Отново пролетта е тук.
Събужда пак мечтите
и вярата укрепва в нас,
че по-добро ще има...
С усмивки по-лесно е
да видим красотата
на ден, дори обикновен,
и да го усетим празник...
Във всеки ден до теб 
празнува ми душата,
че споделена любовта е
и щастието е сияйно...

.

четвъртък, 6 март 2014 г.

синьо...

от интернет

Детето в мен е още живо...
На теменужки се усмихва,
страхува се от тъмното,
а пролетният дъжд е
сълзите на самодива...
Детето в мен е още живо...
Зюмбюлите прегръща
като лястовичка чурулика
в прегръдката любима
и чувства се щастлива...
Детето в мен е още живо...
И днес се чувства синьо...

.

сряда, 5 март 2014 г.

сълзите ми...

от тук...

Сълзите ми от страх са...
Страхът ми е от самота...
С теб съм силна и добра...
С теб съм истинска жена...
Поплаках си от слабост
в прегръдка с нежност...
С търпение и обич
спокойствие ми подари...
Мислите объркани
ти някак подреди,
сега съм светлина
от любов безкрайна...

.

понеделник, 3 март 2014 г.

денят е...

от тук е...

Денят е мъглив
и слънцето скриващ...
Пролетен дъжд
от онзи напиващ...
Душата ми спи
от мъка приспана...
Сърцето боли
от липсата твоя...

Искам друго сега
да бъде във мене...
Искам да бъда
в прегръдката твоя...
Искам усмивка
да стопли и двама...
Искам слънце
в мислите наши...

.
Блог класация