от любов...

My Worlds

Усещане за цялост
днес ми ти дари.
Усещане за обич
ти ми подари.
Усещане за щастие
в мене породи.
С щастие в душата
и с обич във сърцето
в полет днес съм
опиянена от любов...

.

до скоро...

от тук

След края на съня е пусто,
незавършено и тъжно.
Събудих се с усмивка,
със спомен топлина,
а денят ще е самотен,
облякъл е мъгла...
Ще си прегърна лъч
от думи ранобудни,
с които си желаем 
да ни е добре и днес.
Ще мисля с мисли
за дни прекрасни,
които само ние можем 
с обич да си сътворим.

До скоро, обич моя!...

.

да ме научи...

Моите дни

Времето отлита безвъзвратно
и само огледалото безжалостно показва
следите на отминалия ми живот...
Разумът не спори с мен
и безчувствено оценка две ми дава...
Двойка пише ми за загубеното време,
за преструвките ми,
че щастлива съм със избор древен,
за страха ми
да послушам си сърцето,
за волята ми слаба
да повярвам безрезервно в любовта,
за безсилието ми
да я докажа и да ми повярваш ти,
че любовта е сила най-голяма,
че любовта е смисъл най-велик...
Времето отлита безвъзвратно...
Да ме научи искам само,
как сърцето си да следвам,
как с любов и обич да живея...

.

цветна...

За цветята, гората, храната и... хората

Отиде си... и другата дойде...
Дали ще бъде по-добра?
Само тя си знае за сега...
Аз мога само цветна да си я мечтая...

.