сряда, 27 октомври 2010 г.

не е моята есен...


Мрачно е от сутринта. 
И заваля... Ситно и безкрайно...
Слънчевият лъч го няма. 
Няма и искрица топлина. 
В дъждовен ден, дъждовна съм и аз. 
Отвън дъждът се  стича по стъклото... 
а в мен сълзите искат да извират. 
И потичат неканени и нежелани. 
Не мога да ги спра, ни да ги върна. 
Липсва искрата топлинка. 
Липсва ми лъчът усмивка. 
Чувствам, че не съм си аз...
Това не е моята есен...

.

петък, 22 октомври 2010 г.

писмо...

Писмо написах ти с любов,
с помощта на музата, 

събудена от теб във мен...
Муза, която май й най-приляга 

да се именува лудост...
Лудост... любовта е лудост...
Огънят на любовта запали в мен
в една нощ след пролетния ден.
В нощ изпълнена с песента любовна
на косчето към негова любима мила...
Нощ на сенки и прегръдки плахи,
нощ на желаните целувки страстни...
И моето сърце разбра,
че теб е търсило в нощта.
Трепетът на твоето сърце усетих,
и с нежност ти ме заплени,
и така е... през всичките ни дни...


.

с чаша чай...


С чаша чай уханен
започва новия ми ден
Усмивка с топла мисъл
и спомена за топлина,
който взех си вчера
от нежната прегъдка,
омайваща душата моя.
С чай, топлина и рози
очаква ни прекрасен ден.

.

сряда, 20 октомври 2010 г.

роза съм...


Роза съм...
разцъфнала в ръцете нежни...
Слънчев лъч за мен си ти,
открил най-истинското в мен,
дарил ме със живец мечтан.
Дали платих си своя дан
на самотата и тъгата,
дружки ми до вчерашния ден?
Ръцете твои, в прегръдка
ме повеждат в новия ми ден.
С усмивка и любов дарен
животът вече е пред мен,
и нищо няма да ме спре
да си те обичам от сърце.
Роза съм... 
и днес съм без бодли...

.

вторник, 19 октомври 2010 г.

пеперуди...


Цветно ми е... леко и спокойно.
С пеперуден трепет във душата.
Цветни мигове  дари ми ти
и усмивките изгряха на лицето,
и се чувствам нова, преродена,
ей, такава, каквато съм си аз.
С теб се чувствам себе си
и мила, и добра, и нежна...
С цветните криле ме ти дари
и съм в пеперуден нежен полет.
Мислите ми литват със мечти
за утрешния ден, когато пак
ще има заедно за двама.
Двама - всеки уникален 
и свободен в същността си,
но търсещи си свое заедно,
където има топлина и огън
за сърца познали самотата.
Сърцето ми при тебе спря се,
в теб позна си любовта...
Любов - смисъл и живот!

.

неделя, 17 октомври 2010 г.

нарисувай ми любов...

Нарисувай ми любов...
Цвят вземи си от дъгата,
смеси го с топлина
и с четката от нежност,
ти шедьовър сътвори.
Аз думи ще потърся
в цветните лехи, уханни
и в любов ще се врека.
Ти любовта ми прегърни,
напред пътеката е наша.
Нарисувай ми любов...
и аз със тебе ще рисувам...

картинка взех си тук

.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

лилаво...

Лилаво... Сънища в лилаво... 
Странно е... Особено е... Утро е...
Денят пое си своя ход... 
и обичаен, и не съвсем.
Ден на настроения контрастни...
и причини много ще намеря, за да обясня... 
но необходмо ли е? И на кого?
Ти знаеш всичко. 
Ти даряваш ми моменти цветни. 
Ти вълнуваш мислите ми с цвят и нежност. 
Ти гониш сивото от моя ден. 
Ти топлиш ме... и тебе аз... 
Душата ми не е самотна вече... 
не съм сама и аз.
Прекрасни часовете с теб са. 
Толкоз много ми даряваш...
А аз само себе си мога да ти дам... 
Цялата съм твоя. 
От първа до последна мисъл,
сърцето ми за теб тупти. 
Денят със тебе е прекрасен, 
цветен, топъл, нежен, цял... 
всичко е за мен. А после? 
Кого ли заблуждавам... 
искам да съм цяла твоя... 
Но една верига ме държи. 
Цялата е от ръжда проядена, 
но е силата във нея. 
Каза ми "виновна си и ти"... 
Виновна... 
за това, че съм щастлива с теб... 
за това, че чувствам се обичана... 
за това, че ти ме съживи... 
за това, че искам да живея пълно... 
Виновна съм...
и съм лилава... 
днес...

картинката си взех оттук.

.

вторник, 12 октомври 2010 г.

обичам си те...

Обичам си те, мило!
Целувки и целувчици за теб си имам...
Прегръщам те с безкрайната си нежност,
извираща от цялата ми същност.
До теб добра съм и съм мила,
по-чаровна никога не съм била.
С теб обичана се чувствам
и никой друг така не ме е любил.
Светът за двама се разкрива,
а заедно е думата вълшебна.
И както чувствам се спокойна
с теб, в прегръдката ти мъжка,
сърцето ми със трепет и омая
живота мой, усещам, съживява...

.

събота, 9 октомври 2010 г.

предчувствие за теб...

Предчувствие...
Усещане...
Особено е...
Така се чувствам - особено. 
Понякога съм бяла, а после съм червена.
В огън ме изгаряш и ме съживяваш...
С криле ме ти даряваш,
в полет със живота се надбягвам...
Всеки миг със теб е радост,
в безкрая искам да я взема
когато планове си правя аз за утре.
Утре... виждам те до мен щастлив,
от щастие и аз преливам,
опряла се на твойто рамо, 
където сигурно е и е топло.
Усмихвам се на слънцето във нас, 
усмихваш се и ти в лекота огрян,
и всичко лесно е...
във утрешния ден...

.

вторник, 5 октомври 2010 г.

поносимо...

Някакво разбъркано ми е... и студено...
Мисля си за теб... и студеното е поносимо...
Утре ще е пак дъждовно и мъгливо.
Да потърсим стръкче топлина,
забравено от лятото горещо.
Да си го намерим и запазим,
да го топлим с мислите си,
а на пролет с цвят ще ни дари.
Мисли цветни имам аз за теб,
топли и със огън съживени,
мислите са сила и творят дела,
и цял един живот съграждат.
С топлина и обич да градим, 
може и да се окаже лесно.
Да опитаме, за да разберем
до къде сме силни заедно.
Усмивка имам аз сега за теб
и прегръдка с нежност изтъкана,
и целувка с огън във косите,
за да стопли мислите ти сиви.
Макар и сам сега, усмихни се
и ме пожелай със обичта си.

.

понеделник, 4 октомври 2010 г.

едно такова...

.
Днес ми е такова...
... едно ми е сълзливо.
... едно ми е безсилно.
... едно ми е самотно.
... и не искам другите да знаят.
... и думите не стигат.
... и ми липсваш до болка.
... и искам да ти кажа.
... и искам да съм сама.
... и не съвсем.
Объркана съм...
Страх ме е...
Нищо не разбирам...
А може би не искам...
Или пък не мога...

Знам единствено, че не съм себе си... не съм на себе си...

.
Блог класация