сряда, 27 октомври 2010 г.

не е моята есен...


Мрачно е от сутринта. 
И заваля... Ситно и безкрайно...
Слънчевият лъч го няма. 
Няма и искрица топлина. 
В дъждовен ден, дъждовна съм и аз. 
Отвън дъждът се  стича по стъклото... 
а в мен сълзите искат да извират. 
И потичат неканени и нежелани. 
Не мога да ги спра, ни да ги върна. 
Липсва искрата топлинка. 
Липсва ми лъчът усмивка. 
Чувствам, че не съм си аз...
Това не е моята есен...

.

2 коментара:

  1. Напълно те разбирам:)Може би защото идва зима, не зная...Все пак трябва да минем и през есента и през зимата! Приятна вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Ще минем... минаваме... друг избор няма...
    Приятна вечер, Цвети!

    ОтговорИзтриване

Блог класация