Мрачно е от сутринта.
И заваля... Ситно и безкрайно...
Слънчевият лъч го няма.
Няма и искрица топлина.
В дъждовен ден, дъждовна съм и аз.
Отвън дъждът се стича по стъклото...
а в мен сълзите искат да извират.
И потичат неканени и нежелани.
Не мога да ги спра, ни да ги върна.
Липсва искрата топлинка.
Липсва ми лъчът усмивка.
Чувствам, че не съм си аз...
Това не е моята есен... .
Напълно те разбирам:)Може би защото идва зима, не зная...Все пак трябва да минем и през есента и през зимата! Приятна вечер!
ОтговорИзтриванеЩе минем... минаваме... друг избор няма...
ОтговорИзтриванеПриятна вечер, Цвети!