сряда, 20 октомври 2010 г.

роза съм...


Роза съм...
разцъфнала в ръцете нежни...
Слънчев лъч за мен си ти,
открил най-истинското в мен,
дарил ме със живец мечтан.
Дали платих си своя дан
на самотата и тъгата,
дружки ми до вчерашния ден?
Ръцете твои, в прегръдка
ме повеждат в новия ми ден.
С усмивка и любов дарен
животът вече е пред мен,
и нищо няма да ме спре
да си те обичам от сърце.
Роза съм... 
и днес съм без бодли...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация