лилаво...

Лилаво... Сънища в лилаво... 

Странно е... Особено е... Утро е...

Денят пое си своя ход... 

и обичаен, и не съвсем.

Ден на настроения контрастни...

и причини много ще намеря, за да обясня... 

но необходмо ли е? И на кого?

Ти знаеш всичко. 

Ти даряваш ми моменти цветни. 

Ти вълнуваш мислите ми с цвят и нежност. 

Ти гониш сивото от моя ден. 

Ти топлиш ме... и тебе аз... 

Душата ми не е самотна вече... 

не съм сама и аз.

Прекрасни часовете с теб са. 

Толкоз много ми даряваш...

А аз само себе си мога да ти дам... 

Цялата съм твоя. 

От първа до последна мисъл,

сърцето ми за теб тупти. 

Денят със тебе е прекрасен, 

цветен, топъл, нежен, цял... 

всичко е за мен. А после? 

Кого ли заблуждавам... 

искам да съм цяла твоя... 

Но една верига ме държи. 

Цялата е от ръжда проядена, 

но е силата във нея. 

Каза ми "виновна си и ти"... 

Виновна... 

за това, че съм щастлива с теб... 

за това, че чувствам се обичана... 

за това, че ти ме съживи... 

за това, че искам да живея пълно... 

Виновна съм...
и съм лилава... 
днес...

картинката си взех оттук.

.