В късна пролет съм родена
и пролетта е мой сезон.
Слънцето ме съживява
след тъмен зимен студ.
Усмивките ми разцъфтяват
след срещата със слънчев лъч,
безстрашно се промъкнал
в душата зимно посивяла.
Цветните лъчи венци плетат
и украсяват с бяла нежност
душата ми копняла този миг...
Пролет моя, тук си вече...
С премяната бяла и зелена,
с цветове сияеш в мен,
и пролетта с любов върви
през слънчевите дни...
.
Искам слънцето да грее ярко.
Искам топлина да ме прегръща.
Искам пролет да ухае нежно.
Искам любовта ни да разгаря
страстите ни в дните наши.
Искам утрото да ни усмихва
в прегръдка сънена и нежна...
след нощ на споделености...
.
Сълза се търколи
по лицето тъжно...
не измива се тъгата...
от сърцето тя извира...
сякаш без причина...
как да я прогоня
тази сивата тъга?...
как да си прегърна
онази цветната дъга,
а сълзата топла да е
от щастие преливаща...
.
Неочаквано, но винаги желано,
страстите разпалваме до огън...
В усмивката ти щастие личи,
в очите ти щастлива се оглеждам...
Слънчево те аз обичам...
пролетно си те наричам...
.
Лесно е да те обичам...
За теб сърцето ми
мечтало е до днес...
Лесно е да ти вярвам...
Сигурност ми даваш
и спокойно е със теб...
Лесно е да съм добра...
Нежно ме прегръщаш
цялата съм само твоя...
Лесна днес е любовта...
.
Погледни в очите ми...
красиви са, нали?
По-красиви са,
когато ти си в тях...
Когато блясъкът
любовен тлее
след нашата игра...
Само ти разчиташ
влюбените ми очи,
на теб нашепват
страстите ми тайни...
Доверие чете се
в твоите очи
и радост се разлива
по моите страни.
Погледни ме...
днес радост аз съм
и радостта видях
да се оглежда
срамежливо
в погледа ти тих,
и обич ти нашепват
зелените очи
на влюбена жена...
С блясък те обличат
засмените очи
на щастливата жена...
.