В душата ми тъга е,
че не мога да изгрея
в твоя ден усмивка...
В душата ми тъга е,
че не мога в сърцето ти
спокойствието да излея...
На теб усмивка ти отива,
на мене също ми прилича.
А студената тъга -
не е за мен,
не е за теб,
не е за нас...
.
Плаче ми се без сълзи...
Ей така, от нищото дошло...
Нищото, което ме облича
в студено и самотно нещо...
Нищото е празната душа
крещяща с глуха тишина...
Нищото студ е зимен
и само прегръдка може
да го превърне в нещо,
за което душата е копняла...
.
В споделени часове,
слънцето в душата ми
изгрява и сияе топло,
и светът е съвършен...
В нощите самотни
стеле се мъглата
с полепваща тъга
и изгревът далеч' е...
Обичта е същността ми,
сиянието е душата ми,
споделеност мисълта е
и само твоя аз съм...
.
До сърцето ти обичам
да се сгуша в нежност.
В прегръдката ти топла
най-обичам да мечтая.
В очите твои се оглеждам
и виждам бъдеще за двама.
С теб е пролет животворна
и в най-студена зима.
.
Не се повтарят дните,
всеки образ свой си има...
Непредвидими те са -
в туй е чарът на живота...
Очаквам те в деня си,
да бъда част от твоя мога...
Дните можем заедно
да рисуваме щастливи,
тъй както ни харесват...
Нощите ще си ги топлим
и студът не ще ни плаши
щом в сърцата обичта е...
Обичам те...
.