душата ми забрави...

Душата ми забрави, че жена е...
От цяла вечност нежност не познала...
От дълго време думи топли няма...
Душата ми забрави що мечта е...
Ако може зимен сън да си поспи...
Да не усеща есенния повей самота...
Да няма студ във вените замръзващ...
Душата ми самотна е и болна...
Не живее тя, а само вегетира...
Забрави да се смее и цъфти...
Душата ми забрави, че жена е...
Забрави...
Женската си сила тя забрави...

.