вторник, 30 ноември 2010 г.

ветровете...


Необичаен вятър за ноември
дни и нощи се не спира.
Листи цветни той отнесе
голи клони се люлеят,
призрачно и тъжно е навън.
Липсва ми небето ясно синьо
и студено в утрото да има,
тъй както си го знаем от години.
Случи се - сезоните обърка,
мисли  вятърът забърка
и на плитка ги заплете...
Кой сега ще ми ги разплете?

.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

писма...


Сега се сещам аз за нещо.
Май забравих за писмата.
Писма ли как се пишат...
Което искам да го кажа, мога
да го прошепна тихо във ухо,
или през смях да го изтърся.
Понякога и думи ми не трябват -
целувка нежна, тя говори -
все едно са думите за цял роман...
Муза някаква ме мен обхваща,
и тогава думите редя в захлас,
и споделям си ги анонимна
в блоговете що си нароих  ;)

.

бавно отминават...


Бавно отминават дните
когато ти не си до мен.
Копнежите ми ме изгарят,
да те прегърна искам аз,
да галя аз лицето твое,
да спусна ласките надолу,
да усещам силните ръце,
които ме обвиват нежно,
и да забравим времето край нас...

.

петък, 26 ноември 2010 г.

слънчев лъч...


Искам да съм слънчев лъч...
Ще се промъкна в утро тихо,
ще надникна през прозореца,
и ще те погаля по челото,
ще целуна устните ти топли,
ти ще се усмихнеш във съня си...
С усмивката денят ти ще е лек
и всичко ще е лесно и успешно.
Искам да съм слънчев лъч...
В следобед мързелив ще дойда,
ще се усмихна в погледа ти строг
и с лъчите палави, в очите твои,
ще се заиграем с мечтите тайни,
които скрил си там дълбоко
зад маската на сериозността,
за миг свали я, и виж това си ти...
Искам да съм слънчев лъч...
когато мрачен е денят ти...
Тъй както ти за мен си 
слънцето във моя ден...

.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

това е любовта...


Питаш ме защо обичам те.
Казваш ми, че няма смисъл.
Но аз не вярвам на това.
Смисълът е в мен и теб, 
смисълът е днес и утре,
смисълът е любовта във нас.
В мигове изпълнени с екстаз,
и в другите с покой обсебени,
времето се спира със усмивка,
и съзаклятнически ни намига..
В мигове откраднати от ден 
забързан, препускащ срещу нас,
щастие се там промъква,
за да стопли двете ни души.
Души познали студ от самота,
дори когато многолюдно е.
Копнеещи за ласка нежна,
за целувка страстна и гореща,
за дума мила в труден миг,
за рамо силно - да ми е опора,
за рамо нежно - да те подкрепи.
Копнежи и мечти витаят...
нима няма смисъл във това?
Смисълът - това е любовта
и само тя е нашето спасение.
Спасение за мен и теб
за нашите сами души...

.

сряда, 24 ноември 2010 г.

в съня събудих се...


В съня събудих се изгубена...
изгубена в любов и после преоткрих се,
и осъзнала, че смисълът на всичко тя е -
любовта във всичките й измерения.
Любовта, която ме вълнува,
сънят от клепките отвява,
мислите ми в тебе все събира,
усмивки  в ден и нощ ми тя дарява
и силна съм и по-добра съм
и смела съм и по-уверена съм
по-сияйна съм и по-красива...
всичко хубаво във мен напира.
В съня събудих се... а след съня?

.

вторник, 23 ноември 2010 г.

любовта...


- Обичам те...
- Защо ти е да ме обичаш?
- Обичам те...
Любовта какво е, днес се питам
и отговорът лесен е за мен.
Любовта е всичко в моя ден,
извира тя от цялата ми същност.
Жива съм и съм добра дори
с трепета в сърцето, 
който ти ми подари.
- Обичам те...

.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

писмо... в нощта


Писмо до теб започвам във нощта...
Денят е твърде кратък за писма,
ежедневието го превзема най-безсрамно.
И ако успея да си аз открадна
мигове за теб и мен, за нас,
то най-щастливата жена съм аз.
Идвам и после тръгвам по-добра,
запазила в сърцето топлина
за дни препускащи във самота.
За нощите остават сънища,
в които гост си най-желан,
а в ония, дето са безсънни...
Писмо до теб започвам във нощта...

.

неделя, 21 ноември 2010 г.

странно...


Странно нещо е човекът...
Истината уж обича,
да не лъже се зарича, 
за другите го спазва, 
а себе си оплита във лъжа, 
но продължава да си вярва
и някой ден дали ще осъзнае,
че ако истината днес боли,
то утре от лъжата болката е двойна.
Странно нещо е човекът...
С разум се гордее,
на чувствата не вярва...
Разумът ще стопли ли сърцето утре,
когато без любов осиротее...
Странно нещо е човекът...

.

събота, 20 ноември 2010 г.

животът...


Животът ме с любов създаде
и после да порасна ме остави.
С любов и нелюбов се срещах,
с трудности да оцелявам се научих.
А после в ден очакван,
живот създадох със любов,
и смисълът е той прекрасен,
и усмихнат прави този свят.
Сега в сърцето ми любов напира
и сродната душа намира,
и цяла се отдава изведнъж
с надеждата на топло да я приютиш...

.

петък, 19 ноември 2010 г.

муза ли е или лудост...


Муза странна ме споходи днес.
Май е спорно - муза ли е или лудост.
В нощ безлунна и безсънна,
думите в тефтер си аз записвам,
през прозореца звезди броя,
детелини ми изпадат от тефтера,
от летен ден мечтите съхранили.
Усмивка във нощта роди се,
плаха в смелостта си да живее
и камъкът олекна във гърдите,
притиснал ме в безсънието мое...

.

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

мисли хубави...


Мисли хубави за теб си имам
и често с теб ги аз споделям,
и как прекрасно е да виждам
в реалност те да се превръщат.
Нали това е смисъл на живота -
това, което имаш смелост да мечтаеш,
в денят напред изпълнено да видиш
и другия до тебе да прегърнеш...

.

вторник, 16 ноември 2010 г.

душата ми...


Душата ми смутена се оглежда,
нима това са нейните мечти,
нима самичка и сиротна
живот да вдъхне може на мечтата.
Душата ми, обича тя да се усмихва,
усмивки с шепи да раздава,
топлина в сърцето си запазва
за мигове на спомени самотни.
Сърцето колко още ще поеме?
Понякога е толкова заето с всичко,
а после в миг непредсказуем,
разхожда самотата в нищо...

.

не обичам...


Не обичам да се чувствам аз така...
изплашена, сама и в тъмнина.
Страхувам се от тъмнината...
тъмнината на нощта ме стряска.
В мислите ми тъмното е страшно,
там намерило е почва и расте
и в пленница превръщам се от страх,
със страхът за утре и за днес.
Страх ненужен, разумът ми казва,
и аз обичам да му вярвам,
когато чувствам те до мен,
но няма ли те...
и разум в мене няма...

.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

в нощта...

Нощта играе си със мен...
Повика ме във своите си дебри,
а после изведнъж изгони ме,
бездомна да ме носи вятъра...
Последната ми капка сън отвя,
а жаждата ми в мен остана.
Жадна съм за сънища спокойни,
за мисли ясни и във ред строени.
Ясна и студена е навън нощта,
вятър край реката ме пронизва
и безсмислието, ясно виждам, на деня
и страхът от самотата ми нараства...

.

сряда, 3 ноември 2010 г.

чаша топъл чай...


Утрото в мъгла обвило е света. 
Студът процежда се навсякъде край мен. 
И бягството е моето спасение, 
за да съм жива в този ден. 
Сили трябва да намеря, 
да открия топлинка, 
да се заредя от нея 
и да продължа в деня.
Чаша чай е решението първо,
с аромат на топлина.
Как ухае топлината?
Ухания омайни са това,
ухае тя на лято знойно,
ухае и на пъстра есен, 
ухае тя на зимна нощ, 
с огъня запален във прегръдка,
и ухание на слънчев лъч
запален в светло утро 
на ден събуждащ се на пролет...

А днес е доста прозаично,
в мъгла и студ, и чаша топъл чай...

.

вторник, 2 ноември 2010 г.

денят в мъгла...


Денят отправя се към залез,
в мъглата трудно различим.
До сега донесъл само самота,
в очакване за някаква промяна
поемам пътя си към теб...
Всяка наша среща си прилича
с предишната, но всъщност,
е различна в същността си.
Всеки миг със теб е нов
изпълнен с прелестна омая.
Ръцете ти по-нежни всеки път,
изпълват ни с любов и топлина
и не искам да си тръгвам в тъмното
по път където ще съм аз сама...

снимката е тук

.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

разпиляно...

Може всякакво да ми е днес, 
но едно отдавна ми е ясно, 
нетърпението ми ме не свърта 
на място едно, на мисъл една... 
като вятър пак ме разпилява... 
В нов опит да се събера 
още опознавам себе си и... 
не знам до колко за добре е. 
Сигурно е, ще ми мине и това... но утре... 
А днес... прекрасен ден от есента,
хладно утро, чисто е небето синьо, 
слънчев и приятен ден с усмивки, 
който ще завърши с нощ студена... 
нощ, в която се сънува топлина... 
топлина... за двама... в съня...

.
Блог класация