душата ми...

Душата ми смутена се оглежда,

нима това са нейните мечти,

нима самичка и сиротна

живот да вдъхне може на мечтата.

Душата ми, обича тя да се усмихва,

усмивки с шепи да раздава,

топлина в сърцето си запазва

за мигове на спомени самотни.

Сърцето колко още ще поеме?

Понякога е толкова заето с всичко,

а после в миг непредсказуем,

разхожда самотата в нищо...

.