Когато ти се иска
точка да поставиш...
А се страхуваш, дори
запетая да напишеш...
В главата мислите
заплитат се в кълбо...
А душата - чувствата
в огньове я изгарят...
Страхът е силен,
замразява ми живота...
Сърцето ми е днес
голяма буца лед...
...
Топлинка ще си подиря
да ме съживи отново...
Дали?...
.
когато ми е сълзливо... когато ми е безсилно... когато ми е самотно...
когато не искам другите да знаят...
когато искам да съм сама... и не съвсем...
понеделник, 19 ноември 2018 г.
сряда, 26 септември 2018 г.
студено...
Навън студено стана,
слана попари цветовете
на рози закъснели...
Душата ми зиморничава
търси топлинка при друга,
но хлад намира само...
И болка ме пронизва
от избора за отдалеченост,
неискаща да разбере,
че тъй било разумно...
Какво е разум за душата -
тя това го не разбира...
Душата ми от обич най-разбира...
Душата с огън тя се храни,
с прегръдка нежна
и целувка страстна за подправка...
Навън студено стана,
слана попари ми душа
и любовта ми закъсняла...
.
слана попари цветовете
на рози закъснели...
Душата ми зиморничава
търси топлинка при друга,
но хлад намира само...
И болка ме пронизва
от избора за отдалеченост,
неискаща да разбере,
че тъй било разумно...
Какво е разум за душата -
тя това го не разбира...
Душата ми от обич най-разбира...
Душата с огън тя се храни,
с прегръдка нежна
и целувка страстна за подправка...
Навън студено стана,
слана попари ми душа
и любовта ми закъсняла...
.
сряда, 28 март 2018 г.
в самота...
Най-трудно се понася самотата
когато всички са край теб...
Когато дните в суета минават,
а в теб е толкоз празно...
Навън е слънчев ден,
а в теб сърцето лед е...
И няма огън, който да гори,
и няма топлина в душата...
Когато всички са край теб,
най-трудно се понася самотата...
.
когато всички са край теб...
Когато дните в суета минават,
а в теб е толкоз празно...
Навън е слънчев ден,
а в теб сърцето лед е...
И няма огън, който да гори,
и няма топлина в душата...
Когато всички са край теб,
най-трудно се понася самотата...
.
неделя, 25 март 2018 г.
празно...
Объркано ми е.
Студено ми е.
Празно ми е.
Липсващо ми.
Някак мълчаливо.
Някак свиващо се в мен.
Сякаш в дупка съм.
А в мене дупката расте,
расте и ме изпразва.
Изпразва ме от мен.
От мен какво остана?
Празно...
.
Студено ми е.
Празно ми е.
Липсващо ми.
Някак мълчаливо.
Някак свиващо се в мен.
Сякаш в дупка съм.
А в мене дупката расте,
расте и ме изпразва.
Изпразва ме от мен.
От мен какво остана?
Празно...
.
вторник, 20 февруари 2018 г.
за надеждата
снимката е тук |
надеждата загубих...
Празна съм без нея,
към дъното се нося...
За да бъда още тук
от нещо имам нужда...
От изгрев слънчев,
от надежда смела...
Да се усмихна искам,
да се засмея с глас...
Да повярвам в утре,
пъстро да мечтая...
От къде надежда
мога да намеря?..
.
сряда, 14 февруари 2018 г.
половин век
Какво е животът събран в половин век?...
Детство безгрижно, отминало бързо...
Младост, мечтите най-смели мечтала...
Лятната зрялост децата отглежда...
В късното лято с трепет навлизам,
всеки ден с усмивка и вяра посрещам...
Опора си имам - на любимия силното рамо...
Опора съм аз, за родата наша, голяма...
Цветна, добра и спокойна съм аз
на прага на златната есен моя...
На думи красиви вече не вярвам,
фалшивите хора от раз разпознавам...
С урок саркастичен всеки дарявам,
щом е опитал на мой гръб да се прави на мъж...
Все още в мене огън гори
и пожари да паля умея.
Но дали искам пожар или спокойно и топло огнище?
Тепърва ще зная...
.
Детство безгрижно, отминало бързо...
Младост, мечтите най-смели мечтала...
Лятната зрялост децата отглежда...
В късното лято с трепет навлизам,
всеки ден с усмивка и вяра посрещам...
Опора си имам - на любимия силното рамо...
Опора съм аз, за родата наша, голяма...
Цветна, добра и спокойна съм аз
на прага на златната есен моя...
На думи красиви вече не вярвам,
фалшивите хора от раз разпознавам...
С урок саркастичен всеки дарявам,
щом е опитал на мой гръб да се прави на мъж...
Все още в мене огън гори
и пожари да паля умея.
Но дали искам пожар или спокойно и топло огнище?
Тепърва ще зная...
.
понеделник, 12 февруари 2018 г.
понякога
Да се скрия, искам, от света.
Да не виждам, да не чувам.
Ако може да не чувствам...
Искам на тъга да се отдам.
Да поплача скрита искам,
да не трия си сълзи горещи,
и никой да не види болката,
която ме гори... изгаря...
Там, скрита зад прозореца,
нека само лъч да ме намери.
Онзи лъч, който ще ме стопли
и сърцето ми ще се отвори
за красота, за любов мечтана,
за любовта, която ме очаква...
.
Да не виждам, да не чувам.
Ако може да не чувствам...
Искам на тъга да се отдам.
Да поплача скрита искам,
да не трия си сълзи горещи,
и никой да не види болката,
която ме гори... изгаря...
Там, скрита зад прозореца,
нека само лъч да ме намери.
Онзи лъч, който ще ме стопли
и сърцето ми ще се отвори
за красота, за любов мечтана,
за любовта, която ме очаква...
.
понеделник, 5 февруари 2018 г.
надежда за утре
Портата стара уморена е днес
от бездействие в годините тихи...
Спомени има, живи все още,
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес,
но не спира да вярва в мечтата,
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!
.
от бездействие в годините тихи...
Спомени има, живи все още,
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес,
но не спира да вярва в мечтата,
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)