Какво е животът събран в половин век?...
Детство безгрижно, отминало бързо...
Младост, мечтите най-смели мечтала...
Лятната зрялост децата отглежда...
В късното лято с трепет навлизам,
всеки ден с усмивка и вяра посрещам...
Опора си имам - на любимия силното рамо...
Опора съм аз, за родата наша, голяма...
Цветна, добра и спокойна съм аз
на прага на златната есен моя...
На думи красиви вече не вярвам,
фалшивите хора от раз разпознавам...
С урок саркастичен всеки дарявам,
щом е опитал на мой гръб да се прави на мъж...
Все още в мене огън гори
и пожари да паля умея.
Но дали искам пожар или спокойно и топло огнище?
Тепърва ще зная...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар