Прегръщаш ме и палиш огън в мен...
Със страст и нежност ме гориш...
Целуваш ме - вулкан изригва в мен...
Виждал ли си лава от любов?...
Дъхът ми спира от забрава,
аз цяла съм любовен пламък...
С горещи чувства те обвивам,
и в страстен танц се водим...
Душата ми преражда се с любов...
.
Мъглите стелят се навън,
а аз си имам светъл лъч...
Усмивка искам да си дам
на натъженото момче...
От мойта вяра да му дам,
че утре по-добре ще бъде...
С топлина да го прегърна,
да почувства лятото във мен...
С нежност да го прилаская,
с полъха на пролетния ден...
С любов едва ли само се живее,
но смисъл има ли без нея?...
.
Боли ме от утрото студено...
Боли ме от сивото небе
боли ме от несбъднатост...
Боли ме днес от мене си...
С надежда се събудих -
слана студена я попари...
Плановете за деня се срутиха
като кулата от кубчета
каквато съм градила
в детството безгрижно...
Сега не зная как
отново да сбера искриците
разпръснати край мен
и огъня да си запаля...
Огънят... изгарящ ме,
но само с него жива съм...
.
Усмивки и сълзи
вървят си под ръка...
С усмивка се събуждам,
със сълзи се приспивам...
Надеждата усмивка е,
самотата е сълзи...
Сърцето не разбира,
че винаги ще е така...
Сърцето се надява,
че може да се промени...
Сърцето сигурно е,
че с обичта на двама,
всичко е възможно
щом желаното е от сърце...
Усмивки и сълзи...
Със сълзи...
пак ще се приспивам...
.
Да те обичам
толкова е лесно...
Да те прегръщам
толкова е нежно...
С твоята любов
е топло, топло...
Обичам те...
.