Погали ме по косите,
в нежност ме обличаш.
Погледни ме във очите,
блясък ти в тях палиш...
Нарисувай ме с целувки,
в страст ме ти изгаряш...
Прегърни ме силно,
сърцето ми докосваш...
Любовта ми приеми,
душата ми почувствай...
.
Вечерта нахлува тук,
тъмно е и е студено...
Ти далече си от мен
и само с мислите си
да те достигна мога...
Гласът ти ще ме стопли
в броените минути,
откраднати във тишина...
Завивките си зимни
ще потърси всеки,
и спомени ще топлят
сънищата ни далечни...
Несподелени блянове
ще мерят часовете
до следващата среща...
.
Да те прегърна искам
в есенния мрачен ден...
да усетя нежността ти
в дъждовния следобед...
да ме стоплиш с думи
и прегръдки всеотдайни...
Искам...
в есенния мрачен ден
да открия и да бъда цвят...
с цветни мисли от дъгата
да плетем мечтите наши...
в обич да обличам теб,
в нежност да събличаш мен...
.
Забравям всичко негативно
когато ти прегърнеш мен...
Цял свят ми се усмихва,
щом твоята усмивка грее...
Животът има смисъл нов
и нови пътища чертае...
Нови пътища за двама...
Подавам ти ръка сега,
води ме към мечтата наша,
където е светът за двама...
,
Жадна съм за любовта ти...
Да те изпивам искам цял,
да те поемам в себе си,
във всяка моя клетка,
да бъда с теб едното цяло,
неделимо и неразделими...
Жадна съм... за любовта ти...
.