Не обичам да се чувствам аз така...
изплашена, сама и в тъмнина.
Страхувам се от тъмнината...
тъмнината на нощта ме стряска.
В мислите ми тъмното е страшно,
там намерило е почва и расте
и в пленница превръщам се от страх,
със страхът за утре и за днес.
Страх ненужен, разумът ми казва,
и аз обичам да му вярвам,
когато чувствам те до мен,
но няма ли те...
и разум в мене няма...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар