това е любовта...

Питаш ме защо обичам те.

Казваш ми, че няма смисъл.

Но аз не вярвам на това.

Смисълът е в мен и теб, 

смисълът е днес и утре,

смисълът е любовта във нас.

В мигове изпълнени с екстаз,

и в другите с покой обсебени,

времето се спира със усмивка,

и съзаклятнически ни намига..

В мигове откраднати от ден 

забързан, препускащ срещу нас,

щастие се там промъква,

за да стопли двете ни души.

Души познали студ от самота,

дори когато многолюдно е.

Копнеещи за ласка нежна,

за целувка страстна и гореща,

за дума мила в труден миг,

за рамо силно - да ми е опора,

за рамо нежно - да те подкрепи.

Копнежи и мечти витаят...

нима няма смисъл във това?

Смисълът - това е любовта

и само тя е нашето спасение.

Спасение за мен и теб

за нашите сами души...

.