дъждовно е

Дъждовно е навън. Дъждът обхвана и душата ми.
Милион въпроси ме заливат. И все сама се питам. И все отговор си нямам. И пак се питам. И пак без отговор.
Един въпрос зададох си. Дори половин отговор си нямам.
А толкова е прост въпросът ми.
Какво искам от живота си?
Преди време, сякаш знаех. Исках мъж, деца /че деца без мъж как ще бъде/ голямо семейство, разбирателство, усмивки и щастливи дни в семейството. Нормално бе да очаквам, че мъжът ще има грижа за доходите, аз за децата. Смятах, че родена съм за домакиня, за майка, за съпруга.
До тук добре, дори чудесно. Имам всичко това. И мъж, и деца прекрасни, и нормален живот. /нормален - това, което се вижда отвън, което другите казват за нас/
Децата поотраснаха. Нямат нужда постоянна от мен. И не трябва. Работя за удоволствие. За да не скучая. А истината е, че едва ли бих могла да се издържам с "моите" си доходи. Но...
Ах, това "но", което се появява там където не ми трябва.
Попитах се - какво ще се случи след пет-шест-десет години? Когато децата ще са далече от семейното гнездо, поело всяко по своя път.
С кого ше си говоря и за какво? Отдавна не говорим. Освен ако не е нещо свързано с децата и ежедневните неща.
Първо си намерих събеседници в нета. Оказа се, че има толкова много интересни теми и събеседници. Търсех разговори. Намерих и разговори, и разбиране. Все неща, които у дома ми липсват.
И усетих, и разбрах, колко много ми липсва там, в дома ми. В дома, където винаги се стремях да е топло и уютно. Там, където вярвах, че е моята крепост. Крепостта на моето семейство.
Крепост - сега погледнато отстрани се вижда, че аз предавам моята крепост. Но не е ли по-рано предаде той? По-рано, когато спря да ме забелязва. Когато всеки мой опит, да подхраня домашния огън с жар, бе поливан със студена вода. Когато всеки опит за разговор бе париран с "изморен съм", "какво искаш сега".
А аз исках малко топлина за мен, за да мога да раздавам на любимите си огъня с шепите си.
Искам все още да имам дом. За да имат децата ми дом. Моите деца!
Раздвоена съм. Сърцето ми намира топлинка на друго място. Но не знам до колко тази топлинка ще е трайна. Аз все още имам в сърцето си огън, който другият възпламени в мен и му го отдавам безрезервно. Имам усещания, които никога до сега не съм получавала. За мен е ново и вълнуващо. За мен е като нов живот и полет.
Но дали мога да се опра на новите криле?
Няма кой да ми каже.

.