неделя, 5 декември 2010 г.

подай ръка...



Животът виждаш в мен
когато заедно сме с теб.
Усещаш всяка моя клетка
как събуждаш за живот.
Усмивки носят се край нас
и вплитат ни в прегръдка.
Светът е по-добър от днес,
мечти, надежди са със нас
и по-усмихнат е денят.
Любовта ме ражда в ден
когато съм на дъното била.
Ти свидетелят си мой,
защо съмняваш се в това,
което пред погледа ти днес 
покълва и със цвят цъфти...
Подай ръка и моята вземи,
води ме ти напред, където 
свят за двама само има.
Свят, с усмивки и дъга,
с ухания и цвят любовен,
и щастие край нас извира,
и в здраве и любов огрени,
дните ни пред нас се вият...

Моля те, не питай вече
защо ми е да те обичам...
С прегръдка нежна поведи ме
в утрешния ден, мечтан от двама...

.

2 коментара:

  1. Там когато се разлистят розите,
    падащите цветове чертаят знаци.
    Трябва много силно да обичаш
    За да съхраниш мечтите си.
    Такава мисъл днес към теб ме води.
    Дори на края на света да си.
    Ще дойда, тихо ще говоря
    И паквъв мрака двама сме.
    Ще кажа пак че те обичам,
    Ще искам още за награда.
    Ще галя, гола под дъжда ще тичам
    А вътре в мен сърцето ще изгаря.
    А ти все тъй ме гледаш плахо,
    Като дете, не смееш да ме зърнеш,
    Ела, за малко искам да те хвана,
    Подай ръка-по пътя ще сме двама...

    ОтговорИзтриване

Блог класация