вторник, 9 юни 2015 г.

липсваш ми...

Нямам идея
Липсваш ми и всичко е без смисъл...
Тъжно ми е, работата не спори
щом знам, че няма да те видя...
За да те чуя - имам час допустим,
това ме прави като птица в клета...
Искам свобода за полет на душата
а принудена съм да я затворя,
в ежедневна рутина да я удавя,
да я приспя, за да забравя...
Единствена утеха може би е,
че тези дни са преброени...
Душата ми в изгнание е тези дни
и мислите, и чувствата ми...
Държиш ме настрана, 
така било добре за мене, казваш...
Заради хората трябвало така -
какво ли щели те да си помислят...
Не знам... не искам и да мисля даже...
Искам да заспя и да се събудя
в онзи ден, когато ще ни е възможно
да ме прегърнеш.... да те прегърна...
и да не мисля за дните във затвор...
Да, такива мисли сиви имам тия дни,
не искам ги, а да се отърва не мога...

Липсваш ми и всичко е без смисъл...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация