Полетът увлича ми душата -
красиво, устремно и ново...
Чувства неизпитани и живи,
като дар сърцето ми приема.
Слънцето, примамно близо,
изгаря всичко, що го доближи.
Топлина усещам и се радвам,
че е толкоз светло и красиво...
Огън се разпалва покрай мен
и усещам как изгарям бавно.
Дори се приближавам още...
Огънят гори ме, пепел ставам...
Знам, че Феникс аз не съм,
да се преродя от пепелта не мога...
Знам и друго, знам и го усещам -
дъжд ще завали, пречистващ,
пепелта ми ще се събере на топка,
а утре слънцето на камък ще я изсуши.
Камъкът - това ще бъде моето сърце...
Сърцето ми...
за утре...Снимката е на Драго.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар