Светулки в лятна нощ проблясват,
щурците с песни си пригласят.
В прегръдката на мрака скрих се,
бягство си направих след деня.
Луната ми е ням свидетел тя,
по пътека осветена ме поведе,
под ябълковото дърво се спрях.
Погледът ми зад баира се зарея
да те види и докосне пожела.
В този миг гласът ти само с мен е,
но празник е за моята душа.
Да ти разкажа всичко искам,
за времето, когато си далеч от мен,
да ми разкажеш как бил е твоя ден,
с обич думи мили да си разменим,
да си пожелаем сънища спокойни,
да се прегърнем в мислите за лека нощ...
Благодаря, че вечер мога да те чуя,
да бъда с теб, дори за мигове броени...
мигове, които ми надеждата запазват...
надеждата за утрешния ден...
Снимката е тук.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар