боли ме...

Боли ме, че съм непотребна,
че ненужна любовта ми е...
Боли душата ми от безобич,
на парчета се разкъсва...
За мене няма време, 
другото по-важно е...
Да давам трябва само
и да не искам нищо,
нищичко да не очаквам
и да се превърна в нищо
след мечти безброй
за нещо по-красиво...
Боли ме от ненужност
и цялата съм болка,
не виждам смисъл, 
не виждам лъч на обич,
мечтите ми са прах,
надеждите ми тиня...
Днес аз съм болка...
А утре?...

.