студ...

Навън е адска жега...
душата ми е свита в студ...
надежди и усмивки
помръкнаха за миг...
Боли ме, че повярвах,
че чакането има край...
и пак проточи се
и пак надеждата...
А аз едва дочаках днес...
но кой ли ми е крив...
оказа се, че има нещо,
което аз не знам...
а колко още има...?
И пак ме заболя,
че аз отдадох се...
и вярвах и очаквах...
Уж всичко си е същото...
и само още някой ден...
И пак кълнила е
надеждата у мен...
.