В душата ми... море без бряг,
урагани си вилнеят най-свободно...
Търся миг за тишината,
вълната ме поема и прегръща,
заглушава моя вик към теб,
разпръснат в капките солени.
Душата ми... нима е тя способна
на толкоз буря и вълни?
И може ли да устои на тез,
които си сама създава?
Не знам...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар